От броя22.10.2018

Малкият голям Амиен

Когато общността прави града още по-красив

Илона Аначкова Илона Аначкова
+3 снимкиМалкият голям Амиен

Амиен – родното място на френския президент Еманюел Макрон; градът, където започва краят на немското надмощие в Първата световна война; там, където Жул Верн прекарва последните години от живота си; домът на най-топлите и отзивчиви французи, които съм срещала.

На около час път северно от Париж се намира прекрасното малко градче с около 130 хил. жители, част от региона Пикардия. То е известно с университета „Жул Верн“, с красивата си зоологическа градина и река Сома, с коледните базари и, разбира се, с уникалната по рода си Амиенска катедрала, която е най-голямата по обем в страната. За мен обаче скритата красота, която не е описана в безбройните гидове и сайтове, е в онова, което го изпълва – неговите жители. Целта на пътуването и престоя ми в Амиен бяха образователни, съответно по време на прекарания триместър в университета

студентите бяха главните действащи лица.

От София дотам се стига лесно. Имаме директна авиолиния до Париж, така че след 2 часа и малко в небето се приземих на летище в близост до Амиен. Преди това си бях резервирала място в кола за споделено пътуване, която щеше да ме вземе от летището и да ме стовари някъде в центъра на града. Срещата с различни по възраст, социална класа и етнически произход граждани на републиката беше истински подарък за жадната ми за потапяне в местната култура душа. Собственик на компания, студент в друг филиал на университета, в който учех, или просто необщителен цветнокож любител на френския рап – душата се радваше на всеки, когото срещнеше и чрез когото имаше възможност

да попие малко от френското.

Още от стъпването си в страната опитах от топлината и отзивчивостта на хората там. Именно с това свързвам най-много Амиен.

Първо беше Лаура. С нея се запознахме в първото ми Bla Bla Car преживяване (французите са луди по платформата за споделено пътуване) от летището до града, когато заради ремонтни дейности в Амиен тя ми помогна да си нося счупения 10-килограмов куфар. Едва първата от много на брой положителни срещи.

После беше усмихнатата жена, която ме упъти и от която научих френските думи за „четни“ и „нечетни“ номера, докато дамата старателно ми обясняваше от коя страна на улицата трябва да вървя. Трета среща с французи. Персоналът, обслужващ сградата, в която живях. Зад редовното

„Bonjour!“, което толкова ме радваше,

стоеше грижа и топлина. И тук се чудя дали не преувеличавам в положителния си спомен за тях. Не. Беше ми оказвана помощ на всяка крачка, с усмивка и дори без да я искам. Едва разбирах няколко думи, когато отидох, а пък повечето хора не знаеха английски. В този контекст готовността им да помогнат е дори по-ценна.

После се появи Лана, съществото – образец за топлина и толерантност. Приятелство между осъзната и отдадена мюсюлманка от Алжир и осъзната и не съвсем отдадена християнка от София? Защо пък не. При общуването ми с нея паднаха доста етнически, социални и религиозни предразсъдъци, каквито само си мислех, че нямам. На изпроводяк, когато няколко дни преди Коледа си тръгнах от Франция, Лана ми подари гипсова фигурка на Исус Христос и декоративна свещ. Не съм сигурна кои и колко думи биха могли да опишат уважението, което почувствах, че тя има към мен и това, в което вярвам.

Вижте и: Деветката на Токио

И така до безкрай – работодатели, колеги, случайни минувачи... Някак си Амиен предразполага и местните, и чужденците към внимателно и топло общуване, от което сме отвикнали. И в магазина, и в общежитието, и по улиците, и в университета сякаш само се озъртаха на кого могат да помогнат и как да бъдат полезни.

Амиенци не се мотаят, но и не бързат по градски. Това накара и мен да се опитам да постоя в настоящето повече, вместо да тичам към следващата задача. Успявах не просто да отмятам в списъка с неща, които трябва да се видят в града, а да науча повече за тях и да усетя истинския дух на този град. Безспорно Амиенската катедрала е

гордостта на града.

Тя се простира в центъра, разположена успоредно на няколкото основни търговски улици. От 1981 г. храмът е в списъка на обектите на Световното и културно наследство на ЮНЕСКО. Notre Dame d’Amiens e изградена в по-голямата си част между 1220 и 1230 г. Тя е най-високата завършена катедрала във Франция (145 м) и най- голямата по обем (2000 м3).

Има няколко портала, най-интересният от които е този на Страшния съд в центъра на западната фасада. Пред него има статуя на Христос с книга, а над него – десетки фигури на светци, оформящи част от внушителната декорация на сградата.

През 90-те години на миналия век по време на лазерно почистване специалисти открили, че през XIII в., когато е строена, западната фасада на катедралата е била боядисана в различни цветове.

Една от най-големите електрически компании в страната разработила техника за полихромно осветяване на фасадата, с което днес се възпроизвеждат оригиналните багри на катедралата. Едноседмичното събитие la Cathédrale en couleurs може да бъде видяно няколко пъти в годината – всеки месец през лятото, през септември и в дните около Коледа. Катедралата е, разбира се, централно място за срещи на амиенци. До нея се намира чайната на града. Всъщност Амиен (а и Франция по принцип) е мъка за любителите на чай: качеството е прекрасно, но пък разнообразието го няма.

В близост до катедралата е и огромният парк, наречен Les Hortillonnages (Плаващите градини), който предоставя възможност за разходки с лодки (или без), пикници, баскетбол и други спортове. Там се организират концерти и пазари, на които французите излагат собствена продукция като мед, зеленчуци и плодове, месо и др.

Запознайте се и с: Грац, градът в сянка

Паркът е много оживен и почти винаги хората срещат някой познат, тъй като местата за отдих в градчето са малко. Той е част от 3000-декарова площ, обхващаща Амиен и още няколко населени места, която от стотици години се използва за отглеждане на цветя и зеленчуци. През юни производителите използват каналите на Сома и специални лодки, за да покажат производството си и да го продадат. Атракцията е наречена

„Воден пазар“.

Големият пазар Grande Réderie d’Amiens се провежда през есента и пролетта. Той е истинско предизвикателство за антикварите. Буквално всички централни улици се заемат от близо 2000 шатри или техни подобия. Продавачи на дрехи, мебели, картини, бижута, инструменти, глинени съдове и още стотици предмети се разполагат в центъра на Амиен.

Повече от 80 000 души годишно посещават пазара: макар и да не е по мой вкус, е атракция, която определено придава на града привлекателен вид. Зоологическата градина и къщата-музей на Жул Верн, където писателят прекарва последните години от живота си, са просто задължителни за посещение. Със своите 2 км дължина в центъра на града задължителен е и коледният базар на Амиен – най-големият в Северна Франция. Успоредно се разполагат две редици симпатични малки дървени къщички с ръчно правени (добре, понякога и китайски) подаръци. Продавачи и производители от Франция, Канада и Индия предлагат храни, греяно вино, топли чайове, дрехи, козметика. В този период грее и коледната украса в града, която го прави наистина приказен.

Вярно, времето в Амиен не е топло: през есента вали често, а лятото е по-хладно от българското. Но това в крайна сметка не е важно, щом има толкова топлина и хумор у хората наоколо. Физически Амиен е малко пространство, но духът му го прави голям. Улиците излъчват спокойствието и добрината на хората, изпълващи града. Каква беше думата?

Общност!

Разгледайте 5 от най-щурите домове в AirBnb






Свързано

A-Z WISH LIST 2019 (Част II)
От броя06.12.2018
A-Z WISH LIST 2019 (Част II)

Вижте втора част на задължителния списък на Дядо Коледа

Екип PREMIUM Lifestyle Екип PREMIUM Lifestyle
A-Z WISH LIST 2019 (Част I)
От броя30.11.2018
A-Z WISH LIST 2019 (Част I)

Представяме ви нашия списък с вдъхновяващи идеи, които можете да подарите на себе си или на ваши близки

Дизайн на свободното време с Katarzyna
Гурме12.11.2018
Дизайн на свободното време с Katarzyna

Украсете масата си с течен букет от топлите склонове на Южна България

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
На ъгъла на Бродуей и Гурко
Дизайн и култура24.10.2018
На ъгъла на Бродуей и Гурко

Американският режисьор Уест Хайлър пред PREMIUM Lifestyle за недостатъчния блясък на червения килим и удоволствието да обикаляш света по работа

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Обясни ми го с часовник
Дизайн и култура05.11.2018
Обясни ми го с часовник

Само така не бяха преподавали дизайн

Футболният Франкенщайн
От броя26.10.2018
Футболният Франкенщайн

Мозъкът на Иниеста, торсът на Роналдо, левият крак на Меси - как би изглеждал идеалният играч и колко би струвал?

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
На Helvetica с любов
Дизайн и култура13.10.2018
На Helvetica с любов

Говори арт директорът, който не обича да го наричат така  

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Момчето, което мечтаеше да е Супермен
От броя03.10.2018
Момчето, което мечтаеше да е Супермен

Лиор Сушард за играта на ума, четенето на мисли и смисъла на живота преди шоуто му в София на 19 и 20 декември

Георги Тошев Георги Тошев
А design for life*
От броя05.10.2018
А design for life*

Обръщение от редактора на PREMIUM Lifestyle за The Design Issue - октомври / ноември 2018

Андреа Пунчева Андреа Пунчева