От броя22.10.2018

Малкият голям Амиен

Когато общността прави града още по-красив

Илона Аначкова Илона Аначкова
+3 снимкиМалкият голям Амиен

Амиен – родното място на френския президент Еманюел Макрон; градът, където започва краят на немското надмощие в Първата световна война; там, където Жул Верн прекарва последните години от живота си; домът на най-топлите и отзивчиви французи, които съм срещала.

На около час път северно от Париж се намира прекрасното малко градче с около 130 хил. жители, част от региона Пикардия. То е известно с университета „Жул Верн“, с красивата си зоологическа градина и река Сома, с коледните базари и, разбира се, с уникалната по рода си Амиенска катедрала, която е най-голямата по обем в страната. За мен обаче скритата красота, която не е описана в безбройните гидове и сайтове, е в онова, което го изпълва – неговите жители. Целта на пътуването и престоя ми в Амиен бяха образователни, съответно по време на прекарания триместър в университета

студентите бяха главните действащи лица.

От София дотам се стига лесно. Имаме директна авиолиния до Париж, така че след 2 часа и малко в небето се приземих на летище в близост до Амиен. Преди това си бях резервирала място в кола за споделено пътуване, която щеше да ме вземе от летището и да ме стовари някъде в центъра на града. Срещата с различни по възраст, социална класа и етнически произход граждани на републиката беше истински подарък за жадната ми за потапяне в местната култура душа. Собственик на компания, студент в друг филиал на университета, в който учех, или просто необщителен цветнокож любител на френския рап – душата се радваше на всеки, когото срещнеше и чрез когото имаше възможност

да попие малко от френското.

Още от стъпването си в страната опитах от топлината и отзивчивостта на хората там. Именно с това свързвам най-много Амиен.

Първо беше Лаура. С нея се запознахме в първото ми Bla Bla Car преживяване (французите са луди по платформата за споделено пътуване) от летището до града, когато заради ремонтни дейности в Амиен тя ми помогна да си нося счупения 10-килограмов куфар. Едва първата от много на брой положителни срещи.

После беше усмихнатата жена, която ме упъти и от която научих френските думи за „четни“ и „нечетни“ номера, докато дамата старателно ми обясняваше от коя страна на улицата трябва да вървя. Трета среща с французи. Персоналът, обслужващ сградата, в която живях. Зад редовното

„Bonjour!“, което толкова ме радваше,

стоеше грижа и топлина. И тук се чудя дали не преувеличавам в положителния си спомен за тях. Не. Беше ми оказвана помощ на всяка крачка, с усмивка и дори без да я искам. Едва разбирах няколко думи, когато отидох, а пък повечето хора не знаеха английски. В този контекст готовността им да помогнат е дори по-ценна.

После се появи Лана, съществото – образец за топлина и толерантност. Приятелство между осъзната и отдадена мюсюлманка от Алжир и осъзната и не съвсем отдадена християнка от София? Защо пък не. При общуването ми с нея паднаха доста етнически, социални и религиозни предразсъдъци, каквито само си мислех, че нямам. На изпроводяк, когато няколко дни преди Коледа си тръгнах от Франция, Лана ми подари гипсова фигурка на Исус Христос и декоративна свещ. Не съм сигурна кои и колко думи биха могли да опишат уважението, което почувствах, че тя има към мен и това, в което вярвам.

Вижте и: Деветката на Токио

И така до безкрай – работодатели, колеги, случайни минувачи... Някак си Амиен предразполага и местните, и чужденците към внимателно и топло общуване, от което сме отвикнали. И в магазина, и в общежитието, и по улиците, и в университета сякаш само се озъртаха на кого могат да помогнат и как да бъдат полезни.

Амиенци не се мотаят, но и не бързат по градски. Това накара и мен да се опитам да постоя в настоящето повече, вместо да тичам към следващата задача. Успявах не просто да отмятам в списъка с неща, които трябва да се видят в града, а да науча повече за тях и да усетя истинския дух на този град. Безспорно Амиенската катедрала е

гордостта на града.

Тя се простира в центъра, разположена успоредно на няколкото основни търговски улици. От 1981 г. храмът е в списъка на обектите на Световното и културно наследство на ЮНЕСКО. Notre Dame d’Amiens e изградена в по-голямата си част между 1220 и 1230 г. Тя е най-високата завършена катедрала във Франция (145 м) и най- голямата по обем (2000 м3).

Има няколко портала, най-интересният от които е този на Страшния съд в центъра на западната фасада. Пред него има статуя на Христос с книга, а над него – десетки фигури на светци, оформящи част от внушителната декорация на сградата.

През 90-те години на миналия век по време на лазерно почистване специалисти открили, че през XIII в., когато е строена, западната фасада на катедралата е била боядисана в различни цветове.

Една от най-големите електрически компании в страната разработила техника за полихромно осветяване на фасадата, с което днес се възпроизвеждат оригиналните багри на катедралата. Едноседмичното събитие la Cathédrale en couleurs може да бъде видяно няколко пъти в годината – всеки месец през лятото, през септември и в дните около Коледа. Катедралата е, разбира се, централно място за срещи на амиенци. До нея се намира чайната на града. Всъщност Амиен (а и Франция по принцип) е мъка за любителите на чай: качеството е прекрасно, но пък разнообразието го няма.

В близост до катедралата е и огромният парк, наречен Les Hortillonnages (Плаващите градини), който предоставя възможност за разходки с лодки (или без), пикници, баскетбол и други спортове. Там се организират концерти и пазари, на които французите излагат собствена продукция като мед, зеленчуци и плодове, месо и др.

Запознайте се и с: Грац, градът в сянка

Паркът е много оживен и почти винаги хората срещат някой познат, тъй като местата за отдих в градчето са малко. Той е част от 3000-декарова площ, обхващаща Амиен и още няколко населени места, която от стотици години се използва за отглеждане на цветя и зеленчуци. През юни производителите използват каналите на Сома и специални лодки, за да покажат производството си и да го продадат. Атракцията е наречена

„Воден пазар“.

Големият пазар Grande Réderie d’Amiens се провежда през есента и пролетта. Той е истинско предизвикателство за антикварите. Буквално всички централни улици се заемат от близо 2000 шатри или техни подобия. Продавачи на дрехи, мебели, картини, бижута, инструменти, глинени съдове и още стотици предмети се разполагат в центъра на Амиен.

Повече от 80 000 души годишно посещават пазара: макар и да не е по мой вкус, е атракция, която определено придава на града привлекателен вид. Зоологическата градина и къщата-музей на Жул Верн, където писателят прекарва последните години от живота си, са просто задължителни за посещение. Със своите 2 км дължина в центъра на града задължителен е и коледният базар на Амиен – най-големият в Северна Франция. Успоредно се разполагат две редици симпатични малки дървени къщички с ръчно правени (добре, понякога и китайски) подаръци. Продавачи и производители от Франция, Канада и Индия предлагат храни, греяно вино, топли чайове, дрехи, козметика. В този период грее и коледната украса в града, която го прави наистина приказен.

Вярно, времето в Амиен не е топло: през есента вали често, а лятото е по-хладно от българското. Но това в крайна сметка не е важно, щом има толкова топлина и хумор у хората наоколо. Физически Амиен е малко пространство, но духът му го прави голям. Улиците излъчват спокойствието и добрината на хората, изпълващи града. Каква беше думата?

Общност!

Разгледайте 5 от най-щурите домове в AirBnb






Свързано

Удоволствие из Ориента
Въздух, суша & море17.12.2018
Удоволствие из Ориента

Връщаме се назад във времето, но сме повече от всякога в настоящия момент

Мартина Захариева
Новата мода: научна фантастика или бизнес?
Мода14.01.2019
Новата мода: научна фантастика или бизнес?

Технологиите и изкуственият интелект променят начина, по който се обличаме

Емил Христов Емил Христов
Гастрономическото съкровище на България
Гурме30.12.2018
Гастрономическото съкровище на България

На лов за сирена из Черни Вит и уикенд с аромат на лавандулов чай

Цветана Кулинска
Другата България
От броя28.12.2018
Другата България

Защото България не е само София. И слава Богу!   

Петър Пунчев
В точното време на точното място
Животът02.01.2019
В точното време на точното място

7 уникални случая, чиято годишнина отбелязваме през декември и януари

Спортни чудеса по Коледа
Животът26.12.2018
Спортни чудеса по Коледа

От мача край окопите до запотените мултимилионери

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
Коледни размисли
От броя21.12.2018
Коледни размисли

На финансовата трапеза да заблестят истински стойностни неща... Но какво всъщност е стойността и кой я създава?

Виктор Папазов
Запознайте се с Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел
От броя12.12.2018
Запознайте се с Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел

В дебютното издание на новата ни рубрика се срещаме с духа на откривателството

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Разговаряй с непознати
От броя10.12.2018
Разговаряй с непознати

Обръщение от редактора на PREMIUM Lifestyle за The YOUnique Issue – декември/януари 2019

Андреа Пунчева Андреа Пунчева