От броя21.12.2018

Коледни размисли

На финансовата трапеза да заблестят истински стойностни неща... Но какво всъщност е стойността и кой я създава?

Виктор Папазов
+2 снимкиКоледни размисли

Помните ли кризата през 2008-а? Забравихте ли я вече? Какви бяха причините и как се разреши? Оттогава изминаха 10 години. По-младите, които ние по модерному наричамe „милениали", и за които парите са дигитални, имат блед спомен от някаква си криза там в миналото. Те едва ли помнят какво се случи, още по-малко защо се случи. Днес, в края на 2018 г., искам да ви разкажа две истории. Да видим дали ще успея да ви помогна да извлечете поуката от тях.

Казват, че хората се учат от грешките си, а умните хора – от грешките на другите. Гледайки безумията във финансовата система, се убеждавам в друга поговорка: нито хората, нито човечеството се учат от историята, и затова повтаряме грешките отново и отново. Но да се върнем на историите.

Тази година един завладяващ испански сериал,

La casa del papel,

стана толкова популярен, че само след втория му сезон Netflix купиха правата за него. И вероятно ще го превърнат в световен бестселър.

Фабулата е фокусирана върху най-голямата кражба в света, която всъщност... не е кражба. Група от „невидими“ за полицията маргинализирани специалисти в различни области е сформирана от умния си лидер, Професора. Дори участниците не знаят истинските си имена, а се наричат Рио, Токио, Москва и т.н., и тренират усилено в продължение на месеци на усамотено място, близо до Мадрид. Целта им е, вземайки десетки за заложници, да овладеят Монетния двор на Испания – там, където се печатат банкнотите, и да симулират обир, който всъщност да е прикритието им за около седмица. Толкова време им трябва, за да отпечатат 2 милиарда и 400 милиона евро, с които да избягат.

Като всеки екшън филмът има забързано действие и неочаквани обрати, провали и грешки, напрегнати моменти, психологически и дори хумористични сцени и ситуации, които безотказно залепват зрителя за екрана. Над всички тях обаче стои големият въпрос: можеш ли да откраднеш нещо, което не съществува? Нещо, което е ничие? Защото на всички, дори на комисарката от полицията, разследваща престъплението, става ясно, че „парите“, които главните герои отпечатват в онези няколко дни, всъщност не съществуват, т.е. крадците технически не крадат от никого. Членовете на групата всъщност смятат себе си за революционери срещу една несправедлива финансова система. Неслучайно ключовата песен във филма е легендарната партизанска Bella Ciao.

La casa del papel

В опит да обясни своите действия на любимата си (а тя е именно онази комисарка, която трябва да залови похитителите), Професора ­ задава следния въпрос: „През 2011 г. Европейската централна банка напечата 171 милиарда евро от нищото. Точно както го правим и ние сега. Само че в много по-голям мащаб. Знаеш ли къде отидоха тези пари? В банките. Директно от Монетния двор в джобовете на богатите. Някой обвини ли Европейската централна банка, че е крадец? Не. Това беше наречено „вкарване на ликвидност“. Аз също извършвам „вкарване на ликвидност“, но не за банките, а в реалната икономика“.

Та така, фабулата на филма косвено се опитва да образова всички нас по отношение на създаването на пари от нищото. И настойчиво задава въпроса за морала, свързан с този процес. Какви ли отговори ще получим през новия сезон, който се очаква през 2019 г.?

La casa de papel е измислица, да. Но протестът срещу неконтролируемата кредитна експанзия предстои и той ще е реален.

Трофейна каскада

е термин, описващ косвеното взаимодействие, при което хищниците потискат или променят поведението на своята плячка и по този начин допринасят за постигане на равновесие в една цяла екосистема.

Пример е случилото се в националния парк Йелоустоун в САЩ. Там, поради липса на вълци в края на 80-те години на миналия век, се наблюдава свръхпопулация на сърни и елени, които безпрепятствено унищожават голяма част от растителността в парка. В началото на 90-те години се ражда идеята да се заселят отново сиви вълци в резервата. Идеята се посреща на нож от защитниците на животните. Все пак, въпреки протестите, управата на Йелоустоун решава да се засели там 31 вълка.

Вижте още и: Няколко важни размисли за управлението на финансите ни

Само за няколко години в парка започват да се случват удивителни неща. Разбира се, вълците изяждат част от сърните, но по-същественото е, че предизвикват сериозна промяна в поведението им. Сърните започват да избягват местата, където биха станали лесна плячка, в резултат на което растителността там се възстановява, а броят на дърветата само за 6 години се увеличава четворно! Това довежда до завръщане на птиците в новопорасналата гора. Появяват се колонии от бобри, които ядат дърветата, но и създават бентове по реките. Възстановяват се рибата и други водни животни. Вълците унищожават и койотите, което пък възстановява популацията на зайци и мишки, а това от своя страна предизвиква нарастване броя на орлите и лисиците. Най-важното е, че вълците непряко предизвикват възстановяване на реките поради стабилизирането на растителността по бреговете. Така заселването на 31 вълка (само!) всъщност води до равновесие в екосистемата на резервата.

Сигурно вече се питате защо ви разказах тези две истории?

Започнах коледните си размисли с въпрос за глобалната финансова криза от 2008 г. Нека ви подсетя: тя беше резултат от безконтролното трупане на дългове. Преди 10 години светът имаше дългове от 180 трилиона долара.

Днес те са вече около 250 трилиона долара.

Колко удивителни да напиша след тази сума? Можем ли дори да си представим как изглеждат тези пари, струпани на едно място?

В текущата финансова система няма еталон, няма котва, няма нещо, което да предотвратява безконтролния растеж на кредита и дълговете. Ако питате политиците и банкерите, те ще ви кажат, че няма нужда от подобно нещо или коректив, защото тях текущата система ги устройва прекрасно. Те могат безнаказано и в своя изгода да печатат от онези шарени хартийки, които носим в джобовете и портфейлите си, или направо да записват числа в банковите компютри. Те нямат нужда от външен и неподвластен на тях контролен механизъм. Те манипулират лихвените проценти и докараха нещата до такива абсурди като нулева и дори отрицателна лихва. И болшинството хора някак си приемат това за естествено.

Да ви попитам – в икономическата теория се счита, че лихвата е цената на парите. Тогава нулевата лихва означава ли, че парите нямат стойност, а отрицателната лихва – че парите са вредни? Това звучи като отрицателна гравитация в природата!

Очевидно, че при липсата на обективен и независим еталон банкерите и политиците могат да злоупотребяват почти безкрайно с финансовата система. За да се възстанови равновесието, има нужда от нещо извън системата, от един вид независим „хищник“, който да контролира поведението на политици и банкери. В течение на 5000 години

в ролята на хищника е било златото,

като всепризнат еталон за пари в света. Знам, че ще ми опонирате и ще ми кажете, че живеем в ново време, че днес нещата са различни. Сигурно от личните си няколко десетки години, колкото трае един човешки живот, имаме грешната илюзия, че хилядолетният опит вече не е валиден. Тези, които познават историята, знаят, че нещата винаги са се връщали към нормалното си състояние. Икономическата, както и природната гравитация не може да бъде отменена.

Колкото и хранените икономисти да ви убеждават, че връщането към някаква форма на златен стандарт във финансите е невъзможно, бих ви препоръчал да не им вярвате. Те с нищо не са по-различни от защитниците на сърните в Йелоустоун. Без „хищник“, без котва, финансовата система стига до онази уродлива форма, на която сме свидетели в момента. Разбира се, не можем да очакваме, че привилегированите ще се откажат доброволно от привилегиите си. Само сериозна криза ще върне нещата в естественото им русло. Гледайки огромния дългов балон в света, човек разбира, че нещата не могат още дълго да продължават по този начин. Следващата финансова криза ще е по-болезнена от предходната и предвидливите хора се готвят „отдалеко, та да е леко“.

Искам да ви пожелая светли коледни празници и нека на коледната трапеза да блестят истински и стойностни неща. Нека новата 2019 година не ви завари неподготвени за промените, които може да се случат.

Още от същия автор: специално интервю с главния изпълнителен директор на Officine Panerai, г-н Анджело Бонати






Свързано

Помитащият звук на искрящата Астана
Въздух, суша & море04.01.2019
Помитащият звук на искрящата Астана

Президентът Назърбаев нарисувал столицата на Казахстан на салфетка, която се пази в музея и до днес

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Удоволствие из Ориента
Въздух, суша & море17.12.2018
Удоволствие из Ориента

Връщаме се назад във времето, но сме повече от всякога в настоящия момент

Мартина Захариева
Новата мода: научна фантастика или бизнес?
Мода14.01.2019
Новата мода: научна фантастика или бизнес?

Технологиите и изкуственият интелект променят начина, по който се обличаме

Емил Христов Емил Христов
Гастрономическото съкровище на България
Гурме30.12.2018
Гастрономическото съкровище на България

На лов за сирена из Черни Вит и уикенд с аромат на лавандулов чай

Цветана Кулинска
Другата България
От броя28.12.2018
Другата България

Защото България не е само София. И слава Богу!   

В точното време на точното място
Животът02.01.2019
В точното време на точното място

7 уникални случая, чиято годишнина отбелязваме през декември и януари

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Спортни чудеса по Коледа
Животът26.12.2018
Спортни чудеса по Коледа

От мача край окопите до запотените мултимилионери

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
Запознайте се с Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел
От броя12.12.2018
Запознайте се с Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел

В дебютното издание на новата ни рубрика се срещаме с духа на откривателството

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Разговаряй с непознати
От броя10.12.2018
Разговаряй с непознати

Обръщение от редактора на PREMIUM Lifestyle за The YOUnique Issue – декември/януари 2019

Андреа Пунчева Андреа Пунчева