+10 снимкиДеветката на Токио

От броя05.07.2018

Деветката на Токио

Нещата, които ще ви впечатлят, независимо какво знаете за тях предварително

Мартина Захариева

Слушала бях много за Япония, гледала бях редица снимки и филми, докосвала се бях частично до културата и храната . Дивях се на минималистичния дизайн и технологичния  напредък. И нещо все ме дърпаше натам – на изток, много на изток. Оставих  се за седмица да ме обгърне напълно. Изпитах всичко, което си бях представила, но действителността надмина очакванията. Като турист имаш желанието да провериш всички клишета и традиционни елементи за Япония, но когато се докоснеш до тях, разбираш, че не само са верни, но със сигурност ще има с какво истински да те развълнуват.

На честия въпрос: „Какво те впечатли най-силно?“, ми хрумва първосигнално само един отговор: „Всичко“. Защото си дадох сметка – за Страната на изгряващото слънце е трудно да използваш някакво степенуване, не можеш да отговориш еднозначно или да се фокусираш върху само един елемент.

В главата ми напират думи като всеобхватност, лудост, светлини, любезност. Искам толкова много да разкажа.

Затова ето поне 9 неща, които не мога да пропусна.

Вижте и: 8 места, които да посетите през 2018 г.

 

1. Гледките над града

Първото нещо, което правя, когато посещавам нов град, е да се кача някъде нависоко. Така той сякаш е на длан пред теб, добиваш представа за мащабите, пространството, подредбата, динамиката, а също и светлините. Моята силно романтична душа намери точното място, откъдето да се „запозная“ с Токио. В повечето гидове за този многообразен град ще ви препоръчат да видите светлините от бара на хотел Park Hyatt, станал известен покрай филма „Изгубени в превода“, но за себе си открих, че гледката и атмосферата в Aman Tokyo е по-въздействаща. Асансьорът в небостъргача „Отемачи“ ме качи на 33-ия етаж, където с огромните си панорамни прозорци до земята барът The Aman Lounge се превърна в мое любимо място.

Съвсем в близост до сградата първо видях градините на Императорския дворец – зелени и подредени по конец. По-напред погледът ми срещна небостъргачите, прорязващи с различни форми небето. Те се редуваха с по-ниски сгради с изчистени прави линии и паркове. Погледът стигна чак до хоризонта, а там, вляво... нещо божествено красиво. Величественият връх с бяла „шапка“ – Фуджи. Най-високият на Япония често се крие в облаци и мъгли. Някои туристи си тръгват разочаровани, че времето не е позволило да го видят. Аз обаче имах късмета да зърна красивата му осанка.

Слънцето бавно се скриваше и небето започна своята игра на цветове. Нюансите на жълто, оранжево и розово отстъпваха място на проблясващите светлини на върховете на небостъргачите. Гледката ми напомни на първата ми среща със светлините на Манхатън. Но тук имаше нещо още по-вълшебно и можех да остана така с часове, общувайки с града през големия прозорец, отпивайки от вълшебния  коктейл с малини и пяна от шампанско.

 

2. Зеленината на парковете

Съвсем заслужена е славата на японските градини. Като всичко останало те са съвършено красиви и изпипани до най-малкия детайл. Стоят като нарисувани, но в тях кипи живот. Спокойствието и хармонията тук те откъсват напълно от динамиката и съвсем забравяш, че си в центъра на космополитен град. Сутрешната разходка в парк Йойоги ни отведе през зелени поляни, езерца, градина с ириси и кичести дървета до един от най-красивите шинтоистки храмове в Токио – „Мейджи“.

Разходка из среднощните стомаси и газираните  пещери на широкия свят

 

Той е посветен на император Мейджи и императрица Шокен и е разположен в гора с площ от 70 хектара. Над 120 000 дървета от 365 вида са дарени от хората от цяла Япония, за да бъдат засадени тук. Преди влизане във вътрешната част на комплекса всички подготвят духа си, като измиват ръцете и устата си ритуално с вода. И ако имате късмет, в храма често може да видите младоженци в прекрасните традиционни сватбени одежди.

 

3. Чистотата, подредеността и сигурността

За разлика от всички други мегаполиси, в които съм била, в Токио наистина е несравнимо чисто. Не видях прашинка, не усетих неприятна миризма, не забелязах нищо неподдържано. Тук чистота е издигната в култ, белият цвят – също. Да започнем от задължителните бели ръкавици (които просто няма от какво да се нацапат) на шофьорите на такситата или на регулировчиците. Чистотата в метрото и влаковете – невероятна, и то предвид броя на пътуващите над 13 милиона жители на града и значителен брой туристи. Удивих се, като видях монасите в храма как вадят малка кърпа от ръкава и почистват в секундата, в която се е появила някоя прашинка.

В Токио много рядко ще срещнете кошчета за боклук, но няма и да видите никакви отпадъци по улиците. Просто всеки е достатъчно отговорен да прибере опаковката си и да я носи, докато не стигне до място, където да я изхвърли. Няма да забележите и фасове – за пушачите са отделени специални кътчета. Стриктни правила за ред и чистота – по японски. И не на последно място, Токио е изключително сигурна столица. Нивото на престъпност е рекордно ниско, a ако загубите нещо, най-вероятно съвсем скоро то ще е обратно при вас. По сведения на полицията 3.67 млрд. йени (близо 30 млн.евро), загубени от свои притежатели в рамките на година, са върнати обратно. И това само в Токио.

Другата страна: Занзибар - keep calm and Hakuna Matata!

 

4. Тълпите по улиците

Токио е най-гъсто населеният град на света. Тълпите са точно толкова многобройни, колкото сме ги виждали във филмите, но се разминават съвсем плавно, без блъскане, без пречкане, сякаш благодарение на невидим регулировчик. Точно това наблюдавах на известното кръстовище в квартал „Шибуя“, на метри от едноименната спирка на метрото. Зебрите са разположени освен по традиционния начин, и диагонално през средата на кръстовището.

При зеления сигнал виждате как огромна маса от хора тръгва към средата, но няма хаос, няма напрежение. А когато светофарът светне червено, всичко застива за няколко минути. Само светлините от огромните екрани по сградите наоколо не престават да привличат вниманието с неонови знаци и реклами. 

 

5. Общественият транспорт

За японците да си навреме е от изключителна важност: неотдавна влязоха в любопитните новини заради извинение, че влак е тръгнал половин минута по-рано от графика. Спазването на разписанието е абсолютно до секунда. А опциите за придвижване наистина са безкрайни и в началото дори е доста объркващо какво да избереш от всички възможни линии на метрото, влакове и автобуси. Невероятно е колко души работят в градския транспорт на Токио само за да правят живота на пътуващите по-лесен и те да се придвижват ефективно в мегаполиса: винаги някой от служителите любезно ще ви помогне какъв билет да закупите, как да планирате маршрута си и кои спирки да избегнете, ако случайно има ремонтни дейности.

Пътуването ви с влак ще е освен бързо (особено ако изберете влаковете стрела, наречени шинкансен) и спокойно, защото поставени табелки учтиво напомнят на пътниците, че говоренето по мобилния телефон е добре да бъде избягвано или да се случва в пространството между отделните вагони.

 

6. Удобствата за туристите

Още преди да пристигна в Токио, знаех, че градът е на първо място в класацията на TripAdvisor за „Най-добро цялостно преживяване“. И немалка част от това се дължи на шопинга.

Работното време на повечето молове и бутици е от сутрин до вечер, а редица малки супермаркети с всичко необходимо са денонощни. Ако се впуснете в пазаруване (а повярвайте ми, тук не е трудно да откриете страхотни находки с несравнимото качество Made in Japan), ще откриете още едно удобство за туриста: щом покажете паспорта си, не ви начисляват ДДС. Това улеснение е въведено през 2014 г. и така не е необходимо да се занимавате с излишни документи и формуляри на летището при заминаване от страната. Намаления също винаги може да намерите, така че тръгнете с празен куфар към Токио. А дори и да нямате желание за покупки, сградите на големите брандове на улица „Омотесандо“ са сами по себе си архитектурни забележителности.

7. Атракциите ден и нощ

Скуката съвсем не е позната в тази страна, винаги има какво да правите. Не само че градът никога не спи (да, това определение важи колкото за Ню Йорк, толкова и за Токио), но и разнообразието на атракции е безкрайно и през деня, и през нощта. Не може да не опитате певческите си способности в някой от караоке клубовете. Или пък да посетите сумо мач. Може да се запишете на клас по подреждане на икебана или да се впуснете в обикаляне на невероятните музеи, сред които този на валутите, на татуировките, на паразитите, на рамена или дори на любовните кукли. В малките барчета из уличките на Шибуя или Шинджуко има място точно колкото да се поберете на бара и да изпиете чаша висококачествено саке.

 

8. Удобствата за децата

Идеята да посетя Токио с бебе в началото ми се струваше леко налудничава, но се оказа, че градът прави живота на родителите и децата доста лесен. На всички спирки на метрото или влаковете има асансьори и лесен достъп за бебешката количка, заведенията посрещат, готови с детско столче, а в големите магазини, гари или забележителности има стаи за кърмене и повиване с всички удобства.

Японците са една от най-застаряващите нации и затова всячески се опитват да стимулират раждаемостта и да предоставят удобства за млади родители. Попаднах дори на специален гид Tokyo Urban Baby с полезни съвети и локации, когато си с бебе в космополитния град. По-порасналите деца също няма да скучаят – за тях има разнообразни атракции, много детски площадки и, разбира се, Disneyland.

 

9. Храната

„Храната, о, храната!“, би възкликнал всеки, вкусил  Токио. От най-обикновената изакая (типичната японска кръчма) до най-изискания суши ресторант със звезда Michelin, играта със сетивата е навсякъде. Когато сте в Токио, със сигурност ще опитате невероятно суши – много различно от това, което сте яли досега, с непознати риби и морски деликатеси, поднесено по семпъл начин и без да се изисква да топите хапката в соев сос. Колкото по-малко на брой са местата в даден суши ресторант, толкова по-добре.

Още от гурме света: Готварските книги на новото хилядолетие

Запомнящо се преживяване беше Tsuta – първият рамен ресторант, който получава звезда Michelin. И казвам запомнящо се не само заради супата с нудълси, трюфел, свинско и страхотно вкусен бульон, но и заради още сума детайли: редиш се на опашка само за да вземеш билетче, което ти дава право да се наредиш на друга опашка за влизане в ресторанта в уречения час; поръчката си правиш не на сервитьор, а на машина; местата са само на бара пред шеф-готвача и са точно 7; сметката не плащаш накрая, а в началото, като поставяш банкнотите в същата тази машина. Накрая – чакането си заслужаваше напълно. Това беше най-вкусният рамен, който съм опитвала.

Не забравяйте да купите и един сладък сувенир от Токио – известните кексчета с формата на банан и пълнеж от млечен бананов крем Tokyo Banana. Няма по-забавно декорирано и опаковано до съвършенство десертче. Бих го определила най-точно със специалната за целта дума на японски „кауай“ (нещо като английското cute, включващо прилагателни като очарователен, сладък, по детски красив и предизвикващ усмивка).

 

Благодарна съм за това трансформиращо преживяване, за тоталното откъсване от света и всички малки детайли, които ме караха да казвам по хиляди пъти на ден: „Ех, тези японци!“. Благодаря за обзелата ме хармония, спокойствие и вдъхновение. И аз като японците ще се поклоня и ще кажа: „Аригатооу гоцаймас!“.

А защо не изживеете Токио от друг ъгъл?






Свързано

5 идеи за вдъхновяващо начало
От броя16.07.2018
5 идеи за вдъхновяващо начало

Ето защо денят се познава по сутринта

Борислава Костова
Една нощ… зад бара
Гурме20.07.2018
Една нощ… зад бара

Посветен на всеки, помислил си поне веднъж  „Защо пък да не си отворя заведение?“

Андреа Пунчева
Един ден... зад кулисите
Дизайн и култура17.07.2018
Един ден... зад кулисите

Най-буквалното тълкувание на рубриката Backstage гостува на кукления театър за възрастни „Авеню Q“

Андреа Пунчева
Супер Марио
Въздух, суша & море29.06.2018
Супер Марио

Птица ли е, самолет ли е? Почти! Разговаряме с най-популярния пилот на България.

Андреа Пунчева
По-силен от смъртта
От броя09.07.2018
По-силен от смъртта

„След гибелта на толкова хора, след като самият той –  не веднъж, а три пъти – бе обявен за мъртъв, нравствената сила на този човек се извисяваше над всичко познато… Той бе преживял ужаса, без да загуби и частица от остроумието и човечността си.”   Дейвид Брашиърс

Стогодишни майстори на времето
Гурме28.06.2018
Стогодишни майстори на времето

Един ден от онези, които ни се случват веднъж или два пъти в живота… ако имаме късмет.  Един ден в дестилерията на 100-годишния коняк Louis XIII

Андреа Пунчева
Редакторска му работа
Акценти02.07.2018
Редакторска му работа

Събрали се на една маса "Жената днес", "Твоят бизнес", GoGuide и PREMIUM Lifestyle...За какво си говорят журналистите у нас, докато пият коктейли?

Андреа Пунчева
Team Spirit! 
От броя05.07.2018
Team Spirit! 

В разгара на световното първенство си припомняме няколко вдъхновяващи истории от футболните мондиали 

Методи Шуманов
Забраненото е позволено в духа на времето
Дизайн и култура28.06.2018
Забраненото е позволено в духа на времето

Руският фотограф Сергей Борисов с първа самостоятелна изложба у нас в "Квадрат 500"

Евелин Цанева