От броя03.07.2019

Герасим Дишлиев, сладкодумният мим

Асистент на Марсел Марсо и актьор в следващото шоу на Cirque du Soleil... заглавията се пишат сами, но с Геро предпочитаме да четем между редовете

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
+5 снимкиГерасим Дишлиев, сладкодумният мим

Автор на заглавната снимка: Христо Русев

Неслучайно рубриката е „Срещи“ – запознаваме се на метри от мястото, където Герасим Дишлиев-Геро е започнал – като уличен артист пред магазин за булчински рокли на бул. „Витоша“, а сега, 25 години по-късно, този човек с опит из цял свят и бъдещ член на Cirque du Soleil пие чай на „Парчевич“. „Ние май сме се виждали?“, казва още в началото. Стъписвам се. Че аз съм го виждала (но не мога да се сетя къде или кога) – да, познат ми е. Но той – мен? Оставяме неразрешимите въпроси настрана, на празния стол до нас, и започваме да се откриваме един друг. Разговорът е дълбок и дълъг – за България и за чужбина, за Париж конкретно и за живота му там вече две десетилетия и половина; за това, че и двамата сме разговорливи – но той май ме води, нищо че аз съм журналистът, а той – мимът; за цирка, за ролите, за успеха му, който отстрани май изглежда по-голям, отколкото в неговата собствена глава, за родния му Свиленград и за плодовитите земи, с които е познат – не само  по отношение на винените изби там, но и откъм хора.

Герасим Дишлиев мим

Разговорът е повече от хаотичен: моят подреден мозък първо се нерви, че го питам нещо, а Герасим отговаря разпиляно, вмъквайки няколко други истории по трасето, но после се въздържам от това да опитвам да го вкарвам в коловози. Той тръгва да се извинява (толкова е внимателен  и сърдечен!), но го спирам – няма за какво. Независимо че свързваме мимовете с живота им между четири стени,

той не в „кутията“,

а е човек без рамка, по средата не просто между България и Франция, но вече и между Канада, защото в Монреал тази есен започва работата по роля в ново шоу от семейството на Cirque du Soleil. „Баща ми беше физик, но не той ме накара да се влюбя в този предмет, а даскалката по физика. Родителите ми после ме натискаха да пробвам с науката, защото пътят, не че беше лесен, но поне беше по-предвидим от този на артиста. Но животът намери начин да покаже, че и аз съм прав, защото закриха завода за полупроводници, където работеше баща ми, и той остана без работа. Та дотук бяха неговите аргументи да ме убеждава да следвам неговия път.“

Герасим Дишлиев мим

Разбира се, бил е във ВИТИЗ, както тогава се е водил, краката му стъпват на различни сцени у нас. И после съдбата, не без намеса, го отвежда в чужбина, където прекарва последните 25 години, т.е. половината си живот. „Можем да си говорим за късмета, защото да отида в Париж беше абсолютен късмет. Майка ми видя, че да, бива ме в играта и на сцената, и понеже тя самата е франкофон, беше пратила писмо до школата на Марсел Марсо да ги пита дали синът ­ може да следва при тях. Те казали: „Да, може, но трябва да изкара изпити“. Тогава туристически визи трудно се даваха, трябваше да имаш и определена сума в сметката си, каквито пари аз нямах, разбира се. Бяхме събрали каквото можем от близки и приятели, но в края на лятото все още нямах виза, а учебната година започваше през октомври, ние нищо не бяхме потвърдили.

Една вечер, докато играех на улицата, човек ми остави голяма банкнота с визитна картичка към нея. Свързах се с него и му благодарих, и се оказа, че много ме бил харесал и, имайки финансовите възможности, тогава ми помогна, открихме обща сметка с предимно неговите пари и така взех виза. Късметът изигра огромна роля аз да замина за Франция.“

става асистент на Марсо

по предложение на самия майстор на нямото изкуство. Въпреки времето, прекарано около великия френски артист, Геро не се описва като мим. „За мен изкуството на мима е само част от развитието на актьора и крайната цел не е да се усъвършенстваш до степен, че публиката ще види несъществуващия свят и ще си каже: „Ммм, мирише на чай“. Просто един актьор, за да бъде добър на сцената, трябва да мине през това, защото на тялото много по-дълго отнема да се научи, отколкото на гласа. Още в България са ми казвали, че актьорът трябва да може да е всичко: да е акробат, певец, танцьор, музикант, актьор ей така, между другото, да може да си прави костюмите, да мие пода, да продава билети, да се занимава с всичко, всичко.“

Герасим Дишлиев мим

Добре, щом може всичко, значи актьорът – за разлика от музиканта от поговорката – храни къща? 

„Не... Трябва да си много талантлив и упорит, за да издържиш на напрежението. Тук държа да отбележа, че аз не се имам за талантлив, но се имам за работлив. Публиката вижда артиста на сцената, когато той е в роля, когато е в стихията си, той се чувства добре, дори и да играе трагедия. Не виждат как се готви това нещо, работата преди това, защото

ние на сцената не работим,

тогава се забавляваме. Ние работим преди това. То е труд, пробваш, четеш, пишеш, потиш се, защото трябва да го изрепетираш пак и пак, и пак, и после търсиш някой, който да те погледне отстрани и да ти каже още едно мнение.“

Работи понякога с години върху нови представления и споделя, че напоследък те са предимно моноспектакли – първо, защото така зависиш от себе си и от режисьора, и второ, защото е финансово по-изгодно. А процесът... понякога започва по ноти. „Да е жив и здрав Shazam, защото ми се случва често да чуя музика някъде навън, така както сме сега тук и пием чай, и в главата ми се появяват движения, идеи, сценарии по някакъв начин.

С приложението проверявам името на песента или произведението, после може да минат години и изведнъж пак да ми се появи в ума тази музика. Така се ражда нещо, което после хората виждат на сцената.“

Герасим Дишлиев мим

Стигаме до най-голямото му като че ли предизвикателство и нещото, което го вълнува в момента: подписал е договор, който го ангажира в идните две години, като част от екипа на едно от представленията на Cirque du Soleil. Кандидатства и в края на януари тази година получава потвърждението, че е одобрен.

„Дадох си сметка, че човек трябва да остави нещата да се случат: почти нищо не знам за това, какво ще правя там, каква е ролята, дори не знам името на спектакъла, от цирка са много внимателни и всичко сега се държи в тайна. Но през септември започвам работата по него, ще бъдем в Монреал, където е централата на компанията, а след това самото шоу ще се изпълнява във Флорида.“ Това не го притеснява, свикнал е да пътува и се чувства добре, където и да се намира.

„2014-а ми беше рекордна:

само половината година бях в Париж, а през останалото време бях в Африка и Южна Америка, обиколих Европа с колело и така ми се сбъдна мечтата за пътуващ спектакъл.“

Герасим Дишлиев мим

И след толкова опит невинаги успява да се отърси от сценичната треска, споделя, че преди представление, докато чака публиката да влезе, му е тягостно. „Обичам да имам много неща да шетам, да си оправям осветлението до последната секунда дори, за да не мисля за това. И после като ми кажат: „Айде, ти си!“, излизам на сцената и тогава вече съм в това странно пространство между реалността и едно друго битие. И не излизам оттам, докато не започнат аплодисментите. Вече с годините спрях да се притеснявам какво мисли публиката, а просто мисля за следващия спектакъл. Важно ми е да знам, че имам следваща цел: дали ще е другата седмица в Свиленград, или след 6 месеца в Ню Йорк, няма значение. Въпросът е да знам, че го има. И сега живея с яснотата, че в идните 2 години това ще е Cirque du Soleil.“

Още от автора:

Haute Soudure - среща с българския скулптор на метални рокли Живко Седларски

Един ден зад кулисите

На ъгъла на Бродуей и Гурко






Свързано

15 години в търсене на изключителното
Акценти04.07.2019
15 години в търсене на изключителното

76 издания, над 11 000 написани страници, над 500 представени бранда във високия сегмент.

Екип PREMIUM Lifestyle Екип PREMIUM Lifestyle
Другият футбол: три отбора в името на Карл Маркс
Животът28.04.2019
Другият футбол: три отбора в името на Карл Маркс

Анализирай това: как идеите за класовата борба преначертават футболното игрище - съвсем буквално!

Методи Шуманов
Другият футбол: блатен футбол
Животът27.04.2019
Другият футбол: блатен футбол

Играй мръсно! - това е мотото на спорта, вдъхновен от финландската армия

Методи Шуманов
Другият футбол: Калчо сторико
Животът25.04.2019
Другият футбол: Калчо сторико

Спортът е гордостта на Флоренция и представлява смесица между футбол, ръгби и бойни изкуства

Методи Шуманов
Най-доброто от SIHH 2019: Ulysse Nardin & Vacheron Constantin
От броя25.04.2019
Най-доброто от SIHH 2019: Ulysse Nardin & Vacheron Constantin

Последната част част от серия репортажни материали с най-интересното от изложението на ювелирното изкуство Salon International de la Haute Horlogerie

Фелисити Астън: Любопитство oт Южния до Северния полюс
От броя23.04.2019
Фелисити Астън: Любопитство oт Южния до Северния полюс

Отнема ѝ 59 дни да прекоси Антарктика сама, поставяйки рекорд на Гинес като първата жена в света, която го прави без помощни средства

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Най-доброто от SIHH 2019: Richard Mille & Roger Dubuis
От броя19.04.2019
Най-доброто от SIHH 2019: Richard Mille & Roger Dubuis

Петата част част от серия репортажни материали с най-интересното от изложението на ювелирното изкуство Salon International de la Haute Horlogerie

Емилия Колева Емилия Колева
В търсене на преживявания в Западна Австралия
Гурме15.04.2019
В търсене на преживявания в Западна Австралия

Kакво общо имат кенгуруто, виното, гурме храната и китовете

Мартина Захариева
Най-доброто от SIHH 2019: Montblanc, Panerai и Piaget
От броя12.04.2019
Най-доброто от SIHH 2019: Montblanc, Panerai и Piaget

Четвъртата част част от серия репортажни материали с най-интересното от изложението на ювелирното изкуство Salon International de la Haute Horlogerie

Емилия Колева Емилия Колева