От броя30.05.2018

Безобразният Ню Йорк

Всичко, което чувате за него, е вярно

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
+13 снимкиБезобразният Ню Йорк

Безобразно голям, безобразно шумен, мръсен. Безобразно ярък и интересен. Безобразно неповторим и вкусен. Думите описват Ню Йорк, но никоя не го определя. 9-милионната (поне) културна столица на света е сбирщина от имигранти, миризми и мнения. Моят Ню Йорк е човечен, топъл и там се чувствам у дома – три от по-редките определения, които ще чуете за него.

Но за да обясня защо, първо трябва да разкажа една неприятна история.

Аз съм на 6-7 години и съм на гости у баба ми. С децата от квартала край столичния „Дондуков“ си играем, когато с няколко години по-големият от мен махленски хулиган, не помня защо, ми бие кроше в корема и ми изкарва въздуха. Едвам се прибирам, а малко по-късно майка ми се зарича да му причини нечувана болка по начини, които в нейна защита няма да описвам.

Можете да си представите, че от въпросния ден фразата „да ти изкара въздуха“ предизвиква много конкретна и безкрайно неприятна асоциация.

Години по-късно, около 20 ч. в пролетна априлска вечер, след многочасов полет и твърде досадно прекачване от типа летище–автобус–влак се озовавам на гарата в центъра на  Манхатън. Тромави стъпки и куфари в ръка, изморено влачене на излизане от подлеза на Penn Station на 34-а улица... вдигам поглед нагоре, над последните две стълби, и усещам

мощен удар в гърдите.

Спирам да дишам за миг. А в следващия си поемам дълбок дъх, докато времето около мен отново забързва. Пред погледа се издигат сгради по 70–80 етажа, а по и около тях се движат десетки хиляди светлини и цветове, сред които отличителното таксиджийско жълто. Хора сноват, говорят си, но не забелязвам за какво, защото в този момент мозъкът ми е пренаситен от картината пред очите ми.

Ню Йорк с целия си щур характер буквално ми изкара въздуха. В този един момент усетих в цялото си тяло, че всичко, видяно във филмите, чуто, помислено, всичко е вярно. Сякаш в онази априлска вечер градът на големите мечти и още по- сбъднатите разочарования се беше постарал допълнително да впечатли; издокаран в най-елегантните си одежди, той беше в настроение да се покаже. Беше като самия Франк Синатра (който впрочем е от Хобоукън, Ню Джърси!) – в обикновен ден дори и само топлият му тембър е уникален, но сложи ли си фрак, става неотразимо чаровен. Съвсем друга работа.

А виждали ли сте делфини по Босфора?

Обикнах го от първия момент, а 5 години след първата ни среща последва и нова. Отново през април. Този април. Любопитното е, че посрещането беше почти същото – само 7 улици северно, на 41-ва, в директна близост до Times Square. Излязохме от метрото, обърнахме се с поглед към улицата и сградата на New York Times се оказа нашият 52-етажен посрещач. Внушителна, полупрозрачна, безобразно великолепна.

Независимо от сезона Ню Йорк е топъл – или поне архитектурата му е. Високите здания те обгръщат и закрилят, а небето се отразява във фасадите им, които съвместяват история със съвременна реалност. Културите тук си подават ръце и създават многообразие – от ароматните хаотични улици на Chinatown, където в магазините е рядкост да откриете някой, който да говори английски, до зализаната елегантност с цвят яйчена черупка на Upper West Side, до двуетажните тухлено-уютни домове на Бруклин.

Културната столица на света – пак го казвам. Ако Париж, Виена или Рим са създали културата, Ню Йорк я поддържа жива. Тук се спира всяка пътуваща изложба, изпълнител, концерт, а Източният бряг на САЩ е известен и с интелектуалния си уклон. Тук, разбира се, е и най-добрата сцена.

41 театъра на Бродуей се борят за публиката,

а интересът на зрителите е целогодишен. Нашият избор беше School of Rock, направен по едноименния филм с Джак Блек. Настръхващото чувство от изключителните вокали не може да

се опише. Много лесно е да отиде човек на пиеса там с нереално високи очаквания – нещо, което ние се опитахме да избегнем. И все пак едно особено чувство ни застигна 15 минути преди да влезем в театъра. Вече вървяхме по Бродуей (която, между другото, е най-старата и най-дългата улица в Ню Йорк – 53 км!), виждайки мигащите светлини и реклами на различните театри и постановки, се хванахме, че вълнението не се подчинява на опит да бъде потушено. Тук традициите се спазват – хората влизат добре облечени, служители в униформи ги посрещат и проверяват билета им, пожелавайки им вълнуващ спектакъл, седалките са в червено кадифе, а тежката завеса тържествено загатва предстоящото вълшебство. С две думи: ако можете да отидете на Бродуей, направете го. Категорично си заслужава.

Основен съвет: правете резервации. Това важи за предварително купените билети за School of Rock, но с още по-голяма сила, ако имате око за хубави заведения. Понякога това значи, че просто ще успеете да влезете в speakeasy бара PDT (Please Don’t Tell), който съществува още от времето на Сухия режим – без да чакате 2 часа. С малко късмет резервацията ще ви даде и най-хубавата маса в цялото заведение. И то не къде да е, а в историческия Bergdorf Goodman.

Част от посетителите на Bergdorf Goodman

 

Създаден преди повече от век, през 1899 г., луксозният семеен търговски център на Пето авеню е дом на най-луксозните брандове и има директен изглед към Сентрал парк. По забележителните му подове са стъпвали Грейс Кели, която тук поръчва поканите за сватбата си, Джаки Кенеди, която мери роклята за встъпването като президент на Джон Кенеди, дизайнери като Валентино, Карл Лагерфелд и Даян фон Фюрстенберг. В двореца на Пето авеню

дишаме един въздух с Мерил Стрийп

и бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт, тук е сниман и „Сексът и градът“. Мястото е истинска легенда дотолкова, че има книга и филм, озаглавени „Scatter my ashes at Bergdorf Goodman”*, а на последния, седми, етаж има великолепен ресторант. Именно там отидохме с направена резервация, където ни чакаше най-хубавата маса – до прозореца, с изглед към пролетния Сентрал парк. Хвалят се със своя авторски десерт – The BG, който макар и изкусно приготвен, не е много повече от шоколадов мус.

The BG срещу следобедния чай

Препоръчвам ви вместо него да си вземете следобеден чай, който поднасят по британска „рецепта“ – със сандвичи, сладкиши и дори сконове. И питайте за техния сервитьор Ник, който владее до съвършенство тънката граница между първокласното обслужване и приятелското, но ненатрапчиво отношение и шеги. Професионалист от най-добрите.

Предварителната резервация ни подари най-добрите места и в бар с бурлеска, с намигване препоръчан от приятели. Както издава името Bathtub Gin, в центъра на бара има

голяма медна вана, която е част от шоуто.

Почти всички коктейли са с джин, а той идва от цял свят и във всякакви форми. Също както и танцьорките: от Medianoche, която много напомня на Дита фон Тийз, до тъмнокожата и безумно секси Sydni Devereaux и до спортната червенокоска Nasty Canasta.

Манхатън винаги е бил най-богатият и най-привлекателен от 5-те квартала на града. Продължава да е така и до днес по първата точка, но през последните години Бруклин се разви и сега цените на имотите се вдигнаха, престъпността намаля драстично, а субкултурата и милениалите масово се насочиха натам. Днес кварталът е дом на фестивали, здравословна храна и хипстърски заведения. Именно за такова щеше да мине Brooklyn Farmacy & Soda Fountain, ако историята не беше съвсем друга.

Brooklyn Farmacy & Soda Fountain

 

В началото на миналия век мястото е аптека (и тогава думата на английски се пише с F, а не с Ph) и в продължение на десетилетия е позната в квартала. Затварят я и тя остава пуста в продължение на 13 години, когато Джия Джиасуло се захваща за работа, разчиства прахта, но запазва духа на мястото... с уточнението, че онова, което предлагат сега, е доста по-вкусно от лекарствата от едно време.

Част от нюйоркчанското ДНК е да почитат историята и културата си – понякога до болезнени и обсесивни степени. В повечето случаи все пак чертата е причина за чаровната еклектика на града, където всеки открива по нещо. Само че първо трябва да обходи този почти необходим (!) град. Понеже Ню Йорк е безобразно голям, придвижването най-често става с метро. А

метрото е прозорец към народопсихологията.

В него виждаш хората и града ясно. И най-малкият детайл е показателен: перонът е захабен, но изпълнява отлично функцията си и без усложнение издържа огромния поток от хора;  металните вагони са пълни с разнообразни персонажи – от чернокожата майка на три деца от Куийнс, които любопитно гледаха през прозореца, до туристите с куфари, от бездомника, който си пее, до издокарания в син костюм, бяла риза и кецове 30-и-нещо-годишен млад професионалист.

Най-показателни за мен обаче си остават рекламите. Масово те са социално насочени, но дори и комерсиалните оставят усещането, че са там в услуга на пътуващия, а не за печалба. Едни до други са залепени общественополезни съобщения на испански език за проверка на ХИВ статус, реклама на приложение за доставка на храна с откровени и дори смешни реални коментари, оставени от потребителите, докато поръчват през апликацията, и надписи като този: „Reading about starting your own business is like reading about having sex. In doers we trust“*, които подпомагат талантите на свободна практика.

Метрото, като една малка версия на самия Ню Йорк, е също така безобразно като града. Наистина отлично мислено от гледна точка на устойчивост и свързаност, но и мръсно. С боклука по релсите

всеки софиянец гордо ще отбележи, че „такова го няма дори у нас“         

(поне докато не види в събота как го чистят няколко души в униформи, слезли на релсите). Не просто е възможно, а е почти сигурно, че в рамките на 24 часа ще видиш плъх да притичва, мъж, който извършва подозрителни действия под палтото си, и някои от най-добрите музиканти в живота си. Не само най-добрите улични, а музиканти изобщо. И щом чуеш млад мулат да си играе с нотите на резедавата си електрическа китара по-добре от самия Джими Хендрикс, знаеш, че в този безобразен град всичко е възможно.






Свързано

Обясни ми го с часовник
Дизайн и култура05.11.2018
Обясни ми го с часовник

Само така не бяха преподавали дизайн

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Футболният Франкенщайн
От броя26.10.2018
Футболният Франкенщайн

Мозъкът на Иниеста, торсът на Роналдо, левият крак на Меси - как би изглеждал идеалният играч и колко би струвал?

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
На Helvetica с любов
Дизайн и култура13.10.2018
На Helvetica с любов

Говори арт директорът, който не обича да го наричат така  

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Момчето, което мечтаеше да е Супермен
От броя03.10.2018
Момчето, което мечтаеше да е Супермен

Лиор Сушард за играта на ума, четенето на мисли и смисъла на живота преди шоуто му в София на 19 и 20 декември

Георги Тошев Георги Тошев
А design for life*
От броя05.10.2018
А design for life*

Обръщение от редактора на PREMIUM Lifestyle за The Design Issue - октомври / ноември 2018

Машина на времето с 4 гуми
Дизайн и култура28.09.2018
Машина на времето с 4 гуми

Представяме ви няколко възхитителни красавици на възраст между 50 и 60 години

Емилия Колева Емилия Колева
Цената на съвършенството
От броя28.09.2018
Цената на съвършенството

Размисли по разликата между дизайнерска чанта и дизайнерско бебе

Евелин Цанева Евелин Цанева
Джаз, суинг и празници
Дизайн и култура28.09.2018
Джаз, суинг и празници

Акценти от Новогодишния музикален фестивал на НДК, който е посветен на 70 години от рождението на диригента Емил Чакъров

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
Часът и мястото на службата са неизвестни
Акценти27.09.2018
Часът и мястото на службата са неизвестни

Комуникационният специалист Любомир Аламанов за офиса на гръцките плажове

Андреа Пунчева Андреа Пунчева