Дизайн и култура13.10.2018

На Helvetica с любов

Говори арт директорът, който не обича да го наричат така  

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
+1 снимкиНа Helvetica с любов

Пепи, по-сериозно описан в редакторското каре в началото на всеки брой като Петър Парнаров, вече 10-ина години е нашият арт директор. Разбирайте – дизайнер. Предпочита тази дума, защото „арт директор има Vogue“.

За човек, с когото споделяме една стая, трудничко се оказва да получа интервю; Пепи не беше убеден, че има какво да каже. Целокупно в списанието ние обаче не се съгласихме.

Над 15 години се занимава с дизайн, с него се захваща още докато учи за икономист в университета. Когато го питам за началото, Пепи се сеща за вестника през ’99-а в Казанлък, откъдето е родом, но като по-сериозен старт на занаята определя 2001 г., когато идва в София. Биографията му е като карта на съвременната българска медийна история и включва „За мен“, „Жената днес“, FHM, „Естетика“, „Една седмица в София“ и PREMIUM Lifestyle. „Бях изкарал стаж в една от застрахователните компании, а и в тия години дизайнът навлизаше,

имаше пазар, беше шаренко, привлекателно.

Тогава даваха заплати по 800–900 лв., което за онова време си бяха един куп пари – а с икономическото ми образование в застрахователната компания предлагаха заплата 200 лв.“

Започва почти на шега, но му харесва. Колкото и началото да е било привлекателно обаче, когото и да питате от бранша, ще ви каже, че златните години за печатните издания в България са били около 2004–2008-а. С идването на кризата масово започват затруднения, свиват се бюджети и това до голяма степен съвпада и с развиването на онлайн медиите, които – от много време ни заплашват – ще изядат хляба на печата... „От колко време го слушам това с роботите и интернета, дето ще ми вземат работата!“, смее се. Изобщо, тази цялата тема си е повод за шеги в редакцията и Пепи знае, че ще го питам за отдавна предвещаната смърт на печата. „Знаеш отношението ми, перифразирай, както искаш“, пак се смее. „Ако беше така, отдавна нямаше да имам работа“, казвал ми е в друг разговор.

Печатът си е жив, особено когато става дума за висококачествен продукт като списанието. Би следвало да се търсят издания, достойни за колекция

на библиотеката у дома. Така размишляваме, но бързо стигаме до парадокси. „Заглеждала ли си се колко безобразно изглеждат клюкарските вестници в България? Обаче това е нарочно.

Лошият дизайн също е читав дизайн:

направено е да привлече вниманието ти, да дразни погледа ти. То са сплескани текстове, никаква логика на подреждането няма, всичко е нахвърляно ей така. В зависимост от това, как е направено, изданието създава очакване. Както хората се нагаждат спрямо дизайна, така и той се нагажда спрямо тях. И това са изданията с най-голям тираж в България“, размишлява Пепи.

И какво всъщност е дизайнът, съвсем логично достигаме до този въпрос. „В нашия случай това е, когато видиш страницата, още от първия миг да можеш да разбереш какво пише.“ Насоката е по-скоро към функция, отколкото към естетика. „Да ти е подредено, да ти е лесно и да ти е удобно – това е основното. Както и вкъщи няма да си сложиш шкафа на 90 градуса, така и текста в списанието не го слагаш така. Не е въпросът да се покажеш колко функции на InDesign владееш, не е състезание.“

Разглеждаме старо списание от 2004 г., което се подвизава в редакцията ни и което е бивш работодател на Пепи. В отговор на моите възклицания колко ужасяващи са били тенденциите тогава, той обобщава:

„Ако си видиш снимки отпреди 10 години, ще си кажеш: „Боже, как съм бил облечен!“. Затова всеки се смее на абитуриентските си снимки. И в дизайна е така.“ Добре де, но какво да кажем за универсалните визии? Така както модата има черния двуредов костюм, който не оставя място за интерпретации или личен вкус, а просто е вечната класика, сигурно има и еквивалент тук.

Helvetica и швейцарският дизайн,

отговаря, без да се поколебае. Това е шрифтът майка, казва, и едвам е написал Helvetica logos в интернет, и от всички посоки визуалнокрещят за вниманието ми логата на някои от най-познатите брандове днес. Единствената разлика е дали надписът е удебелен, наклонен и дали е с главни или малки букви. „Един шрифт движи света. Е, два са. А другият е Futura-та, който ползваме и в PREMIUM Lifestyle.“

„Има хора, казват: „Аз съм дизайнер“.  Ама, Джони, как си дизайнер? Работил ли си го това, минал ли си през всичко, знаеш ли как се прави и защо? В днешно време всеки с достъп до компютър може да има такава претенция, защото нещата са доста улеснени. Всеки разбира от дизайн, понеже става дума за нещо визуално и всеки има мнение.

Ето случая със Стив Джобс и Пол Ранд. Джобс, който за много хора беше един от най-добрите, дава на Ранд да направи логото на NeXT и му иска няколко варианта. Ранд му казва: „Не, ще ти дам един дизайн, но

ще ми платиш 100 000 долара“.

Джобс се съгласява, но когато вижда крайния продукт, казва: „Е, аз си представях „е“-то да е по-

светложълто“. Добре, питам Пепи, кой е крив и кой – прав, в случая? „Ранд е прав, за мен. 50 години опит има в своя полза. Дори и Джобс го цитира като един от хората, които слуша.“

Повдига темата и за друг хубав фактор – разликата в стандарта. От една страна, защото уредеността в богатите държави например позволява на човек да обърне внимание на заобикалящото го, докато за народ, заровен в битовизми, това не е приоритет. „Знаеш

часовниците, които читателите са виждали по нашите страници, нали?“ Кимам. Снимките са толкова добри, че корицата на първия брой за 2017-а, The Time Issue, беше украсена с много приближени детайли от циферблата на часовник за няколкостотин хиляди евро, Слънце и Земя. „В Швейцария, където е правен, има фотографи, които

цял живот това снимат.

Само часовници. Крайният резултат прилича повече на компютърна 3D визуализация, отколкото на истински часовник. У нас няма хляб за фотографите по принцип, камо ли за такава професия.“ Друг проблем в сферата – липсата на шрифтове за кирилицата – ни отвежда по периферията на социално-исторически анализ с привкус на политика. Разказва ми за типографската култура в България по време на комунизма и неизбежно

споменава Стефан Кънчев, който с един щрих изважда наяве всичко. „Гениален е. Но в началото на 90-те всичко това изчезва зад граница. Сега отново има младежи, които се

занимават да създават нови шрифтове на кирилица“, ме информира Пепи и дава повод за оптимизъм. Ако не друго, хипстърската култура възроди много сфери и

особено творческата. Може би след 10–15 години този разговор ще си струва да получи продължение със съвсем друг тон. Дано онзи, който го странира тогава, да има чудесен набор от нови шрифтове на кирилица.

Още от броя: Момчето, което мечтаеше да е супермен

 






Свързано

Не изпускайте тези 11 събития през октомври
Дизайн и култура01.10.2018
Не изпускайте тези 11 събития през октомври

И ако лятото беше само наужким, то есента категорично настъпи. Предлагаме ви нашия списък със задължителни наслади за душата през този месец.  

Йоана Иванова Йоана Иванова
Машина на времето с 4 гуми
Дизайн и култура28.09.2018
Машина на времето с 4 гуми

Представяме ви няколко възхитителни красавици на възраст между 50 и 60 години

Емилия Колева Емилия Колева
Джаз, суинг и празници
Дизайн и култура28.09.2018
Джаз, суинг и празници

Акценти от Новогодишния музикален фестивал на НДК, който е посветен на 70 години от рождението на диригента Емил Чакъров

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
Любов, насочена навътре
Дизайн и култура21.09.2018
Любов, насочена навътре
Ефирно под земята
Дизайн и култура21.09.2018
Ефирно под земята

Финландски функционализъм, 2200 кв. м изложбена площ, футуристичен арт свят.

2-минутно премиум изживяване от Fendi
Гурме28.08.2018
2-минутно премиум изживяване от Fendi

Италианците намериха нова повърхност, върху която да сложат логото си.

Биляна Константинова Биляна Константинова
Пясъчните зверове на Тео Янсен крачат по азиатския бряг
Дизайн и култура07.08.2018
Пясъчните зверове на Тео Янсен крачат по азиатския бряг

Подвижните скулптури на холандския художник са в Сингапур благодарение на Audemars Piguet.

Биляна Константинова Биляна Константинова
Един ден… в цеха за мебели
Дизайн и култура03.08.2018
Един ден… в цеха за мебели

Тук думата шеф е забранена, а работата е отговорност на всички.

Евелин Цанева Евелин Цанева
Ако ти не отидеш при изкуството, то ще дойде при теб
Дизайн и култура30.07.2018
Ако ти не отидеш при изкуството, то ще дойде при теб

Арт проекти излизат на улицата в САЩ в търсене на по-широка аудитория.

Биляна Константинова Биляна Константинова