Дизайн и култура24.10.2018

На ъгъла на Бродуей и Гурко

Американският режисьор Уест Хайлър пред PREMIUM Lifestyle за недостатъчния блясък на червения килим и удоволствието да обикаляш света по работа

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
+4 снимкиНа ъгъла на Бродуей и Гурко

Как режисьор, чиято биография включва Бродуей и Холивуд, Китай и Австралия, човекът зад първия мюзикъл на Cirque du Soleil се оказа в центъра на София, похапвайки шопска салата и работейки в продължение на месеци със Столичния куклен театър по пиесата за възрастни „Авеню Q“?

Като повечето добри истории и тази е дългичка.

West Hyler, Уест Хайлър, режисьор

„Накратко, идването ми в България се корени чак в далечната 2006-а“, започва Уест Хайлър, докато отпива кафето си. Часът е малко след 8:30, но той е буден и кипи от енергия. 41-годишнят режисьор разказва, че основен принос има опитът му с The Drama League, американска благотворителна организация, насочена към развитие на таланта на млади режисьори. „Много конкуренция има там, но през 2006 г. имах късмета да работя с тях. Те пък познават фондацията „Америка за България“, тъй като заедно бяха докарали български режисьори в САЩ и покрай това

бях чувал за вашата страна, но никога не бях идвал.“

Междувременно се оказва, че Уест също така познава и режисьора ни Младен Киселов, който, преди да почине през 2012 г., работи отвъд океана. "Сприятелихме се и познавах България през неговите очи. Започнаха разговори за поставяне на мюзикъл в София и понеже The Drama League ми имаха доверие покрай предишните ни проекти, ме попитаха дали се интересувам. На този етап вече бях чувал доста за България и ми беше любопитно. Та си казах: „Абсолютно, би било чудесно!“.

Вижте и тези 11 събития през октомври

Оказва се, че работата тук не е много различна от режисьорския опит на Уест в Канада, Южна Африка или Англия. „За мен нещата са същите, където и да идеш: когато дойде време за първо четене, всички се притесняват, малко е като първия учебен ден. Конкретно по отношение на преживяванията ми в България, различното беше форматът – мюзикъл. Знаете, в САЩ мюзикълите са навсякъде; когато бяхме деца, родителите ни водеха да гледаме „Уестсайдска история“ например. Този формат е толкова естествена част от културата ни, а ако искате да кажете нещо и се чувствате приповдигнато, просто го пеете. Естествено че е нелепо… но просто отстрани не ни се струва нелепо.“

Още от броя: Георги Тошев среща момчето, което мечтаеше да е Супермен

Но, както Уест бързо разбира, опитът на България с мюзикълите клони към нулата, поне по отношение на местни продукции. А пък Кукленият театър се оказва най-подходящ за нуждите на формата: актьорите имат опит с пеене и танцуване, както и с куклите, разбира се, та гъвкавостта на занаята им си подхожда с „Авеню Q“. Репетициите и целият процес по поставянето на представлението минават отлично, но на външния свят този внесен формат все още изглежда леко странно. „Преди откриването чухме няколко коментара от хора, които бяха присъствали на репетициите, с въпрос:

Те ще пеят по средата на действието? И ние не трябва да се смеем?“

Но когато дойде премиерата, публиката от първия момент прие представлението и го разбра, усети го. Такова беше и моето впечатление, когато гледах мюзикъла. Помня, че се смях на глас на някои от по-цветущите песни. Всеки формат може да изглежда естествен и логичен, ако е направен както трябва.

Разбира се, че са говорили за идеята да поставят тук и втори мюзикъл, но не е така лесно. „От момента, в който открихме Авеню Q“, знаех, че искам да се върна в София и да направя второ шоу, просто защото екипът, а и цялостното преживяване ми харесаха толкова много. Но за да стане, има няколко важни фактора. Първо, трябва да е мюзикъл, който да позволява игра с кукли. Естествено, трябва да е хубаво представление само по себе си… и търсихме такова, което да бъде интересно за българската публика.

Съвсем скоро ще можем да обявим коя е пиесата.“

Звучи грабващо, но ще трябва да почакаме, защото отнема около 9 месеца да се постави нова пиеса, но пък добрата новина е, че кастингът вече е започнал, така че очакваме премиерата в средата на 2019 г. Което е страхотна новина за Уест: „Когато бях в София миналия път, репетирахме в продължение на 6-7 седмици и имах доста време да разгледам наоколо. Бях до Пловдив, карах ски на Витоша, видях музеите. Много ми допадат дългите ви похапвания на маса, всички си топят в купата. А шопската салата я обожавам!“ Това, последното, ме разсмива. Цялото това пътуване по света, вкусната храна и срещите със стойностни хора са сред бонусите. Затова го питам как изглежда обратната страна на монетата. За добро или лошо, съпругата на Уест също е режисьор и много добре разбира защо той трябва да отсъства. „Тя е някъде по работа до октомври, а мен няма да ме има от февруари до юли догодина, та се сменяме. За 8-годишния ни син това значи, че животът му е интересен, но и прекарва доста време с бaби и дядовци – а имайте предвид, че майка ми се е омъжвала 3 пъти, та той има много хора, които го обичат и които да се грижат за него. Никога не е имал гледачка, винаги е сред близки. Но преди няколко седмици и аз се запитах за същото. Казах си: „Може би съм егоист и виждам само това, което ми изнася“. Затова го попитах дали не се чувства самотен, когато с майка му пътуваме често, а той каза:Не.

Странно е, обаче когато ви няма, всъщност изобщо не ми липсвате!“

Ох! Уест се смее, докато имитира сина си, но в такива моменти, още повече пък съчетани с понякога трудната реалност, непостоянната работа и липсата на пенсии или осигуровки (типични аспекти от живота на творческите професии), човек е склонен да се чуди дали

цената си струва.

И тогава се появява възможност като Cirque du Soleil и всякакви разумни аргументи се изпаряват. „Потърсиха ме, защото искаха да създадат мюзикъл. Никога не бяха правили нещо такова – ако обърнете внимание, ще се сетите, че в Cirque никога няма диалози. Работихме здраво, за да може историята да се отразява и в преките действия. Шест месеца работихме, а в крайна сметка аз не само режисирах, но и написах сценария.“ Името на представлението е Paramour, в продължение на

повече от година е на Бродуей и сега отваря в Хамбург, Германия.

Докато аз обмислям варианти за самолетни билети до Западна Европа, Уест размишлява какво значение имат това преживяване и другите запомнящи се елементи от кариерата му за неговия живот и каква стойност са допринесли. „Наистина исках да имам шоу на Бродуей и в един момент това се случи; работил съм малко и във филмовата индустрия. Дойде и червеният килим… но погледнах назад върху цялото това нещо и си казах: „Добре, де, хубаво, но днес не знам и не умея нищо ново, не съм по-мъдър в сравнение с преди“.

Уест е научил урок, който идва само и единствено, след като си имал досег до всичките тези „звездни“ неща: „Целите ми се промениха. Сега не ми е важно да отбележа някое конкретно постижение. Сега просто искам да работя. Ако мога да си плащам сметките и ми е приятно да го върша, значи всичко е наред; само това ме интересува“.

Вижте също: Обръщението на менталиста Лиор Сушард към българската публика






Свързано

Обясни ми го с часовник
Дизайн и култура05.11.2018
Обясни ми го с часовник

Само така не бяха преподавали дизайн

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Напазарувай си уют
Дизайн и култура15.10.2018
Напазарувай си уют

Надникнете в новия магазин на Bed Bath & Table в Sofia Ring Mall

Емилия Колева Емилия Колева
На Helvetica с любов
Дизайн и култура13.10.2018
На Helvetica с любов

Говори арт директорът, който не обича да го наричат така  

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Едит Пиаф: врабчето, което летеше с гласа си
Дизайн и култура10.10.2018
Едит Пиаф: врабчето, което летеше с гласа си

„Умирам от любов по петстотин пъти на вечер…“ - Едит Пиаф. Жената, която "за нищо не съжалява", губи на 10 октомври преди 55 години битката си с рака.

Йоана Иванова Йоана Иванова
А Вие от кой тип сте?
Дизайн и култура03.10.2018
А Вие от кой тип сте?

Human Design: как да взимаме решенията правилно спрямо нас самите

Не изпускайте тези 11 събития през октомври
Дизайн и култура01.10.2018
Не изпускайте тези 11 събития през октомври

И ако лятото беше само наужким, то есента категорично настъпи. Предлагаме ви нашия списък със задължителни наслади за душата през този месец.  

Йоана Иванова Йоана Иванова
Машина на времето с 4 гуми
Дизайн и култура28.09.2018
Машина на времето с 4 гуми

Представяме ви няколко възхитителни красавици на възраст между 50 и 60 години

Емилия Колева Емилия Колева
Джаз, суинг и празници
Дизайн и култура28.09.2018
Джаз, суинг и празници

Акценти от Новогодишния музикален фестивал на НДК, който е посветен на 70 години от рождението на диригента Емил Чакъров

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
Любов, насочена навътре
Дизайн и култура21.09.2018
Любов, насочена навътре