Разкош по шампионски

В света на спорта светлината на прожекторите, помпозните церемонии и колосалните наградни фондове са неизменна част от славата, която съпътства шампионите. А когато говорим за изобилие на ресурси и огромни инвестиции, на първо място в класациите обикновено са олимпийските игри. В глобален мащаб няма събитие, което да съперничи по блясък и пищност на форума, водещ началото си от Антична Гърция и възобновен впоследствие през 1896 г. с Игрите в Атина. След броени седмици – в периода 6-22 февруари – светът отново ще бъде олимпиада, а милиарди зрители ще проследят със затаен дъх 116-те състезания от зимните игри в Милано-Кортина. И като стана дума за бляскави форуми, една друга зимна олимпиада остана в историята като най-скъпото спортно събитие, организирано някога...

Сочи 2014: Игри за 60 млрд. долара

По традиция в зимните олимпийски игри участват около 4 пъти по-малко спортисти в сравнение с летните. Това обаче не попречи на форума в руския град Сочи, състоял се през 2014 г., да заеме първото място по отношение на организационен размах и инвестирани средства. А те са близо 60 млрд. долара (точната оценка е $59,7 млрд.), или 5 пъти повече в сравнение с първоначално предвидения бюджет от 12 млрд. долара.

По този начин Сочи изпревари предишния лидер – летните игри в Пекин през 2008 г., за които в Китай похарчиха над 40 млрд. долара. И то, при положение че в Сочи участие взеха 2500 спортисти, докато в Пекин броят им надхвърляше 10 000 души. Състезанията в руския курортен град също бяха значително по-малко – 98 срещу 302, състояли се на китайска земя. Но това нямаше никакво значение, след като за строежа на 15-те зимни съоръжения, както и на задължителната олимпийска инфраструктура, включваща олимпийското село, нови хотели, пътища и всичко необходимо за провеждането на форума, бяха ангажирани внушителните 95 000 работници. Нещо повече – за мерките за сигурност в Сочи се грижеха 40 000 души, а разходите за гарантиране безопасността на Олимипиадата достигнаха 2 млрд. долара.

По ирония на съдбата около 2 млрд. долара ще бъде... целият бюджет на предстоящата зимна олимпиада в Милано и намиращия се в близост световноизвестен курорт Кортина д’Ампецо. За домакин на откриващата церемония е избран стадион „Сан Сиро“, домът на италианските футболни грандове Интер и Милан. Организаторите вече разкриха, че една част от събитието ще бъде посветена на гения на Леонардо да Винчи, който създава някои от най-великите си творби и изобретения именно в Милано. Едва ли обаче форумът на италианска земя ще може да се достигне мащабите на споменатите вече Игри в Сочи, където над 3000 артисти се включиха в откриващата церемония, чиято кулминация се изразяваше във впечатляващо пирошоу и 22,5 тона фойерверки.

Формула 1: адреналин, високи скорости и лукс

Когато говорим за блясък, червени килими и ексклузивни преживявания, в света на спорта има запазено място и за Формула 1. Милиардери се надпреварват да си купуват отбори, портфолиото от спонсори включва най-елитните брандове, а ВИП ложите изобилстват от знаменитости.

Всяко състезание, организацията на което струва поне 30 млн. долара за държавата домакин, е съпътствано от звездни партита и великолепие по холивудски. Преди това обаче идват далеч по-големите разходи – за построяването на самите писти. А те наистина могат да скочат до небето в зависимост от размаха и въображението на архитекти и инженери. Така например изграждането на една от най-впечатляващите писти в календара на Формула 1 – „Яс Марина“ в Абу Даби, е струвало над 1,3 млрд. долара.

Допреди няколко години за разходите на участващите отбори нямаше лимит и някои от тях харчеха по 500 млн. долара годишно, за да се борят за най-престижната титла в моторните спортове. Безграничната финансова мощ на определени марки обаче бе пагубна за поддържането на здравословна конкуренция и доведе до отлив на зрителите. Това бе и основната причина организаторите на Формула 1 да наложат таван на бюджетите и в момента на отборите е позволено да инвестират до 140 млн. долара годишно. Сума, която се очаква да бъде увеличена на 200 млн. долара за следващите сезони, но едно нещо е ясно – в света на Формула 1 блясъкът и разкошът са точно толкова важни, колкото и качването на шампионския подиум в края на състезанието.

Световната купа: най-желаният трофей

И като стана дума за шампиони, има един трофей, чийто блясък засенчва всички други отличия: световната купа по футбол. Тя е изработена в настоящия си вид през 1974 г., дълга е 37 см, тежи 6 кг и е направена от 18-каратово злато. Днес този трофей се оценява на 20 млн. долара и е най-скъпият шампионски приз на планетата. Нищо чудно, че оригиналът се съхранява в строго охраняван сейф в централата на FIFA в Цюрих, като точното му местоположение, разбира се, не е публично известно. В моментите, в които се налага да напусне седалището на FIFA, световната купа се пренася в куфар, специално изработен от Louis Vuitton и охраняван от специален отряд. Всеки световен шампион по футбол пък получава правото да се порадва на оригинала само няколко минути след спечелването му – главно докато трае церемонията по награждаване, след което отборът се прибира вкъщи с позлатено копие. Реплика или не – следващото лято най-силните национални отбори по футбол ще се изправят едни срещу други на територията на САЩ, Мексико и Канада, където ще се проведе Мондиал 2026. Организацията му ще струва 2,5 млрд. долара – сума, която е далеч от умопомрачителните 220 млрд. долара, похарчени от Катар за турнира през 2022 г. Предстоящата надпревара в Северна Америка обаче ще бъде историческа най-вече по отношение на мащаба – за първи път в турнира ще участват цели 48 отбора, вместо досегашните 32. По този начин Мондиал 2026 ще се превърне и в най-щедрото световно до момента, тъй като наградният му фонд ще бъде близо 900 млн. долара – двойно повече от 440-те милиона, които си поделиха участниците на форума в Катар.