Животът22.12.2018

Егоистина

Помните ли предаването „Ловци на митове“? Ето го в писмен вид вместо по телевизията, а митовете днес са свързани с най-ценното ни: личния живот

Нинко Кирилов
+2 снимкиЕгоистина

Реалният свят е различен от дигиталния. Ако в дигиталния има единици и нули (тук Фридрих Ницше би казал, че единицата е важна само когато е пред много нули), в реалния сборът от живите хора се състои само от единици. Това обаче явно е изключително трудно за възприемане и за мнозина успехът е свързан именно с партньора. Егото, индивидът, единицата се разтопява и в удобната леярна на бита ни се отливат в калъп двойката, семейството, съжителството, задължителната „половинка“. И, разбира се, вследствие се появява едно митологизиране на „клетката на обществото“ и съответно осъждане на живеенето сам – особено от една възраст нататък. По последни данни над 47% от домакинствата в Швеция се състоят от един мъж или една жена. Това е съобразено от властите и в държавата има изобилие от удобни и достъпни като цени апартаменти, подходящи за един.

Скорошни промени в личния живот на близки станаха повод за размисли в тази посока, но най-честият проблем при собственото мислене се оказа отпорът, който то среща от страна на удобно опаковани митове, безкритично рецитирани във всички посоки. Ето някои от тях.

Да живееш сам е финансово неизгодно

Често това не е пълна лъжа. Но в случай че човек живее сам, готви си сам, грижи се за дома и чисти сам, се оказва, че така наистина може да разчита да живее значително по-подредено. Това съвсем не изключва варианта човекът Х да живее сам и да има връзка – изобщо не е задължително да живеете с интимния си партньор. Поне не в началото.

Хората са щастливи само по двойки

Истината е, че много хора имат необходимост от време за себе си. Причините за това са много и различни: характер, детство с много братя и сестри, приключила неуспешна връзка, особености на професията и други. Факт е, че много хора предпочитат да си подредят според собствения вкус и удобство както дома, така и живота като цяло, а това е значително по-трудно при съжителство дори с най-подходящия партньор. Имануел Кант твърди, че в брачния живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност. Има ли смисъл обаче да прехвърляме личните си проблеми и драми върху някой друг – тук предекзистенциалният философ мълчи. Ако ние обаче погледнем неофициалната статистика в световен аспект от 2017-а, резултатите са показателни: над 41% от сключените бракове в Европа (и записани в съответните регистри) приключват с развод, а още почти 20% от брачните двойки заявяват, че не са щастливи с партньорите си. Изключително късно е да си говорим за деволюция на брака в наши дни. По-близо до целта е теорията на британския писател Ник Хорнби от романа му „About a Boy” (преведен на български с нелепото „Кажи ми, Маркъс“ около екранизацията му „Маркъс“ с Хю Грант), а именно идеята му, че „всеки човек е остров“. Главен герой е 36-годишният Уил Фрийман (в оригинал фамилията му е Freeman – свободен мъж/човек), който смята живота си в точки, като си пише плюсове за всяко „постижение“ в собствените си очи – висок месечен доход, секс с красива жена, посещение на СПА център, закупуване на скъп автомобил и т.н. В споменатия филм обаче героят разделя дните си на части: подстригване – един сегмент, посещаване на фитнес зала – два сегмента, разходка в парка – три сегмента. И заключението на героя прозира съвсем ясно: невъзможно е да намери време за сериозни взаимоотношения с интимен партньор, тъй като графикът му е пълен.

Да живееш сам означава, че не си успял да намериш „своя човек“

Пореден мит. „Живеенето сам е въпрос на личен избор и може да помогне в преодоляването на персонални и професионални кризи“, категоричен е британският психотерапевт д-р Джейкъб Уотърстън. „Разбирането, че ако някой живее сам, е непременно самотен, е отживелица и не е нужно да се съобразяваме с очакванията на близки и роднини. Това не означава да изпадаме в депресии, а тъкмо напротив – да се изправим сами срещу проблемите си и да не си казваме, че трябва на всяка цена да сме с някого, пък бил той и съвсем не някой, към когото имаме силни чувства“, допълва специалистът.

„На 35 си още сам/а?!“

По същата логика можем да кажем: „На 25 си и нямаш автомобил?!“ или „На 15 си и нямаш гадже?“. Социалните порядки определено не би трябвало да се превръщат в рамка и причина за нечие неудовлетворение от собствения живот. А може би всъщност има желязна логика зад живеенето сам. Да се върнем към бинарната система, но през призмата на класическата логика и по-точно на импликацията. Нека за начало приемем аксиомата, че 1 > 0. Съответно вие сте единиците, а партньорите и децата ви са нули (това е егоистината, няма какво да се лъжем). Тук добавяме и споменатото съждение на Ницше, а именно: лидерите (единици) трябва да стоят начело на останалите (нулите), защото всичко останало губи смисъл както за нулите, така и за единиците. И така, ако вие сте водещата фигура (взимате решения, глава на къщата сте, думата ви тежи на мястото си и т.н.), то има смисъл да имате семейство и да се борите заедно за (простете клишето) едно по-светло бъдеще, макар и в скромен мащаб. Ако обаче някой от останалите (партньор, дете) застане в центъра на семейния свят, след нулата, която представлява той/тя, моментално се появява една категорична десетична запетая и вие преставате да сте дори единица – ако партньорът е в центъра, детето ви е на второ място, а вие на трето, резултатът е много прост: 0,01. Ако партньорът ви е отново лидер, вие сте след него, а детето е на последно място, резултатът отново е неприятен: 0,10. Накратко: единицата губи своята стойност при всеки случай, освен ако не е най-важната цифра в уравнението. Ако бъдете сами, вие запазвате себе си като 1. Ако бъдете силният фактор в едно тричленно семейство, го превръщате в 100, четиричленното – в 1000 и т.н. Съвсем логично е да заключим, че създаването на семейство има смисъл за човека Х само и единствено в случай че той е наясно със себе си и притежава лидерски качества, за да могат останалите да са в една удобна за всички симбиоза, която евентуално дори може да се превърне в щастлив живот.

„На 35 още нямаш дете?!“

Тук на помощ идват роднините с непрестанното напомняне, че: „Искам да видя внуци, пък тогава да умра спокойно“. Нека не забравяме: дори безценни хора като родителите ни не бива да се месят в нашите решения дали да сме във връзка и дали искаме да имаме деца.

Да се храниш сам в ресторант е ужасно

Помните ли тази ситуация от сериала „Приятели“? Рейчъл неколкократно отиде да обядва сама в ресторант и неин потенциален ухажор се отказа да предприеме някаква романтична стъпка само защото забеляза, че се храни сама. В неговата глава това беше не просто странно, а „психопатско“ и плашещо. Храненето в собствена компания в скоростното ни ежедневие всъщност е един епикурейско-хедонистичен момент – наслада от храната, удоволствие от факта, че не се налага да разговаряме с някого, дори кратка антистрес терапия, ако се храним в обедната почивка и имаме нужда именно за кратко да натиснем бутона „пауза“ на работните си задължения и тревоги.

И накрая какво?

Егото е истината.

Не онова всепоглъщащо фройдистко свръх Аз, а нормалното себеоценяване. Наскоро някой ми каза: „Не забравяй – най-важният си ти!“. Това не беше насочено конкретно към мен, а към нас, хората. Към света, изграден от нули и единици, където общуването е сложно, протича в реални и виртуални канали, между Марс и Венера, между двата полюса, между ин и ян. В свят с бяло и черно обикновено сивото властва. Но в свят с нули и единици единствената вярна логика – независимо дали ще сме сами, или семейни – е да сме единици.

 






Свързано

В точното време на точното място
Животът02.01.2019
В точното време на точното място

7 уникални случая, чиято годишнина отбелязваме през декември и януари

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Спортни чудеса по Коледа
Животът26.12.2018
Спортни чудеса по Коледа

От мача край окопите до запотените мултимилионери

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
Hygge по неволя – борба с есенните вируси
Животът07.11.2018
Hygge по неволя – борба с есенните вируси

PREMIUM и добре да живее, в един момент го повалят болести. Вече изстрадани от опит, ето 5 идеи как да не стигате дотук.

Йоана Иванова Йоана Иванова
Насилието, за което всички сме виновни
Животът01.11.2018
Насилието, за което всички сме виновни

За пореден път тази година отворихме темата за домашното насилие. Но всъщност темата не е за насилието като цяло, защото то твърде лесно се замества с думата мъж.

Йоана Иванова Йоана Иванова
Манипулация на молекулярно ниво
Животът11.10.2018
Манипулация на молекулярно ниво

Опитват да ни наложат усещането, че сме неспособни да живеем, без някой да ни води непрекъснато за ръка

Ама как така не?!
Акценти10.10.2018
Ама как така не?!

Защо е важно да казваме „да“ на възможностите и „не“ на компромисите със себе си

Йоана Иванова Йоана Иванова
Ода за жената
Животът10.10.2018
Ода за жената

Често думата феминизъм предизвиква крайни реакции. Обещавам ви, че този случай не е такъв, защото ще ви запозная с… Нея.  

Йоана Иванова Йоана Иванова
Любов, насочена навътре
Дизайн и култура21.09.2018
Любов, насочена навътре
Един ден… на спортния консиерж
Деца10.07.2018
Един ден… на спортния консиерж

Сафари из Пирин, параглайдинг от в. Тодорка и много чист въздух – активната почивка е новото черно

Андреа Пунчева Андреа Пунчева