Животът02.01.2019

В точното време на точното място

7 уникални случая, чиято годишнина отбелязваме през декември и януари

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
+8 снимкиВ точното време на точното място

Помня, когато за първи път прочетох книгата на Малкълм Гладуел „Изключителните“ (Outliers в оригинал) – неизбежно е човек да преживее известно разочарование от идолите на днешния свят. Аксиоматични примери на успеха, каквито са Бил Гейтс, Стив Джобс или Beatles, се оказват хора с някакъв талант или потенциал, но пък най-вече с даден от обстоятелствата шанс да успеят. Beatles например нямаше да сме ги чували, ако не беше берлинският им период, който им осигурява хиляди часове репетиция на сцената пред сравнително незначителна публика. Просто някакви хора, пред които Четворката да се упражнява, докато задобреят. С Джобс и Гейтс не е много различно: и двамата се раждат в точното време, когато вече има изобретени компютри, но преди бума им, и имат късмета да живеят в центъра на събитията, много близо до университети или други места, където да имат достъп да се упражняват. Ако се бяха родили 6-7 години по- рано или по-късно, някой друг щеше да има популярността, с която свързваме имената им. Не е въпрос на вроден гений, а на късмет и на натрупан опит.

И така, оказва се: личният ни талант е важен, но само дотолкова, че да може да поникне от крайно необходимата плодотворната почва, която са подходящите обстоятелства.

Представям ви личния си списък с примери, достойни за продължение на „Изключителните“ на Гладуел. Това са събития, чиято годишнина отбелязваме през декември и януари, когато настоящият YOUnique брой излиза. Разбира се, те са плод на подходящите обстоятелства, но имам причина да вярвам, че са дарени и с вродена уникалност. Както знаете, слоганът на PREMIUM Lifestyle e „В търсене на изключителното“. Е, мисля, че отново го намираме.

Восъчната мадам

1 декември 1761 г.

Присъствието на Мари Тюсо в този списък е само по себе си изключително, защото преди 250 години достъпът на жените до толкова публичен успех е силно ограничен. Родена в Страсбург с името Анна-Мария Гросхолц, тя отива да живее в Швейцария заедно с майка си, която започва работа като домашна помощничка в дома на местен доктор на име Филип Кюртию. Малката го нарича „чичо“ и след няколко години започва и тя самата да помага с каквото може. От лекаря тя научава особено умение – да прави модели от восък. За Кюртию това е помощно занимание, позволяващо му да илюстрира човешката анатомия, която лекува всеки ден, но за бъдещата мадам Тюсо е обсебващо интересно и скоро се превръща в занаят. Докторът пътува, премества се в Париж, където идват и жените от семейство Гросхолц. Там на едва 16-годишна възраст, през 1777, Мари прави и първата си собствена восъчна фигура.

Френската революция донякъде й ­ носи слава, но и почти отнема живота й. На майсторката поръчват да направи глави от восък на някои от жертвите на гилотината, но тъй като тя самата е била смятана за симпатизираща на кралския двор, за малко не става жертва на народния бунт. Дори й обръсват главата ­ в подготовка за гилотиниране, спасява я единствено близостта на Кюртию с висш лидер на революцията. Оцелява, но я наемат да прави маски на убитите представители на монархията след смъртта им, включително на Мария-Антоанета и Луи XVI.

След като умира през 1794-та, нейният ментор Филип Кюртию­ оставя колекцията си с восъчни фигури, а година по-късно Мари официално става Тюсо, омъжвайки се за инженера Франсоа Тюсо. В началото на новия век тя отива към Великобритания, където в крайна сметка прекарва и по-голямата част от остатъка от живота си. Излага вече набъбналата си колекция восъчни фигури на горния етаж на пазара на ул. „Бейкър“ в Лондон, където и до ден днешен се намира първият музей на восъчните фигури Madame Tussauds – но, разбира се, доста разширен по площ спрямо първоначалните си размери. През годините такива музеи са отворили в Германия, Австрия, САЩ, Австралия, Сингапур, Китай и др.

Тунелът под Ла Манш

1 декември 1987 г.

От първия проект за тунела, създаден през 1802 г. от френския инженер Албер Матю, до реалното му изграждане минават близо два века, но на 1 декември 1987 г. започва строежът на 50-километровата връзка под вода между Великобритания и континентална Европа, ползвайки Франция за портиер. На същия ден 3 години по-късно, през 1990-а, пред погледа на медиите работниците от двете страни на строежа се срещат по средата, събаряйки последните останали камъни между двете държави. През 20-те години на миналия век основен застъпник за The Chunnel (портманто от английските думи за канал и тунел) е Уинстън Чърчил, който тогава работи на високи постове в правителството, но още не е премиер. Въпреки силната му власт през следващите 3 десетилетия, строежът не започва в рамките на неговия живот. Тунелът надхвърля почти двойно очакваната си цена от 5.5 млрд. лири (в тогавашни пари), та 3.5 млрд. лири отгоре и месец по-късно от прогнозираното тунелът става най-дългата конструкция под вода – с близо 38 от общо 50-те си километра под Ла Манш. Този рекорд е ненадминат и днес.

Всички тези "Оскар"-и започнаха с една мишка

5 декември 1901 г.

Този човек е пример за това, как упоритата работа се отплаща. Разбира се, без цел и талант тя би била непродуктивна, но не е такъв случаят: на 5 декември 1901 г. е роден американският художник, дубльор, продуцент и бизнесмен Уолт Дисни – и до ден днешен абсолютният рекордьор по филмовите награди „Оскар“. Той лично е номиниран 59 пъти и печели 22 от тях... не че омаловажаваме репутацията на Мерил Стрийп. Трябва да се отбележи обаче, че масово е бил в конкуренция сам със себе си в една и съща категория, а и в зората на киното е значително по-лесно да направиш впечатление, отколкото сега, когато всяка година излизат хиляди нови филми.

В началото на 20-те години на миналия век заедно с брат си Рой отваря студиото Disney Brothers, където е аниматор, а през 1928 г. постига и първия си забележителен успех с героя Мики Маус. В тези ранни за кариерата си години Уолт и дублира филмите. Следват заглавия, които са познати на всяко дете днес: „Снежанка“, „Дъмбо“, „Пинокио“, „Бамби“, „Пепеляшка“, „Мери Попинс“ и още много други. За да диверсифицира приходите на компанията, но и да яхне вълната на успеха, през 1955 г. отваря и първия си увеселителен парк Дисниленд в Калифорния.

Разберете също така кои са иновациите "Made in Bulgaria"

По същото време се ангажира и с продукцията и на телевизионни програми, влизайки през малкия екран в домовете на милиони американци. Всъщност Уолт Дисни е началото на модерния културен империализъм, поставил САЩ в центъра като производител на съдържание, превеждано и приемано по цял свят. Неслучайно казвам „приемано“: приказките с щастлив край (в контраст с оригиналите на много от екранизациите на Дисни) и външният вид на героите (замислете се за феята Менче-Звънче в „Питър Пан“ – прилича на кукла Барби) се усвояват лесно, свиква се с тях, а покрай децата – които така по-лесно учат английски, защото не навсякъде филмчетата са преведени – свикват и родителите. И за да избегна навлизането в цялостен културологичен анализ, само ще уточня, че нито Дисни е имал за цел такава глобализация, нито дори тя е задължително лоша – но със сигурност е редно да си дадем сметка за нея. А за да завърша уникалната история на Уолт подобаващо, ще спомена, че покрай „Снежанка“ през 30-те получава специален „Оскар“ с една основна статуетка, допълнена от 7 мънички.

Съперничество до края на света

14 декември 1911 г.

Първата полярна експедиция, водена от норвежкия изследовател Руал Амундсен, на борда на която има още четирима души, достига своята цел, Южния полюс, на 11 декември преди 107 години – само 5 седмици преди британския му съперник Робърт Ф. Скот. Историческият успех е постигнат с елемент на заблуда от страна на норвежеца, който предвиждал опознаване на Арктическия басейн, но след като научава, че американците Фредерик Кук и Робърт Пийри вече са стигнали дотам преди него, сменя курса си и вместо това тръгва на юг. По време на дългия път Амундсен изпраща кратка телеграма на Скот за новата си дестинация, което, разбираемо, оставя горчива следа на предателство предвид колегиалните, макар и съпернически чувства между двамата. Малка утеха за британския изследовател би бил фактът, че американската полярна станция на Южния полюс се казва „Амундсен-Скот“, а на обратния път Робърт Скот намира смъртта си.

Високо, високо, високо

17 декември 1903 г.

Е, не много нависоко и със сигурност не за много дълго, но в последните дни на 1903 г. в Кити Хоук, щата Северна Каролина, братята Райт правят първия си успешен полет със самолет със собствен двигател. Всъщност дотолкова успешен, че след опита на Орвил, продължил 12 секунди и изминал почти 40 м разстояние, Уилбър се качва на машината и постига по-добра дължина. В този съдбовен ден и двамата имат по два опита, като средната височина за първите 3 полета е приблизително 3–3.5 метра. Последният, четвърти, обаче е забележителен. Управлява го Уилбър и преминава разстояние от 260 м за 59 секунди.

Парадоксално, самолетът се приземява с минимални поражения, но порив на вятъра го преобръща и машината не лети никога повече. През годините е била излагана в различни музеи, като от 1948 г. до момента се намира в музея Смитсониън във Вашингтон. Опитът на братята Райт да завладеят медиите и обществеността с новината среща липса на интерес. Въпреки че на този съдбовен ден присъстват още петима души освен тях (един от които прави историческа снимка от началото на този материал), във Франция информацията за полета им дори е посрещната с недоверие – вероятно заради елемент на завист на тамошните инженери, които се опитват да постигнат същото. Следват години на още полети, някои патенти и избягване на публичност от страх да не бъдат откраднати идеите им. Уилбър умира през 1912 г. от тиф, а брат му го надживява с 36 години и си отива от този свят на 30 януари 1948 г. Ден по-късно умира и Джон Даниелс, който запечатва на лента снимка от първия полет със самолет.

Чудото на Хъдсън

15 януари 2009 г.

Когато в ледения януарски следобед преди 10 години капитан Чесли Съленбъргър се обръща към пътниците с кратко съобщение: „Пригответе се за сблъсък“, самолетът, който той и първият офицер Джефри Скайлс управляват (или по-скоро се „справят“ с него), е само на няколкостотин метра височина над река Хъдсън в Ню Йорк. Отвъд вратата на пилотската кабина всички са почти сигурни, че ще умрат. Двамата души в нея обаче после разказват, че „някак си знаех, че ще успеем“.

Те приводняват огромната машина само 5 минути, след като са излетели от летище Ла Гуардия, и само 210 секунди, след като удар с огромни канадски гъски съсипва до неузнаваемост и двата двигателя на самолета. Кацането в реката е толкова леко, че самолетът остава практически непокътнат – което е близко до немислимото. Също толкова невероятно е, че всички 155 души на борда са живи и само петима имат по-сериозни наранявания.

Случаят е сред най-уникалните в авиацията. Първо, пилотите не тренират приводняване, защото се смята, че шансовете за оцеляване са почти нулеви. Второ, никой в историята не е губил и двата си двигателя на толкова малка височина – 860 м, на колкото летят безмоторните самолети. Трети и от огромна важност фактор е екипажът: капитанът и първият офицер се познават от едва 4 дни, но работят в отличен синхрон. И двамата имат много опит – Съли има значителен стаж във военни самолети, а Джефри Скайлс наскоро е завършил обучението си за точно този модел самолет. Когато после други пилоти се опитват да имитират полета им, им отнема 17 опита да го направят успешно. И не на последно място, имат късмет, че се намират в Ню Йорк, където наличието на две реки им дава импровизирана писта, с която да избегнат и собствената си гибел, и невинни жертви на земята.

Геният

27 януари 1756 г.

Ражда се Волфганг Амадеус Моцарт. Ако вярваме на думите на сестра му Мария Анна, той е най-чистият и първичен пример за гений от всички останали в тези няколко страници. След смъртта му тя описва как докато свирела на пиано на 8-годишна възраст, баща ­ на шега показал на брат ­ произведения, а малкият ги пресъздал с деликатност, без грешка и в точното темпо. Когато е на 5, Волфганг вече композира свои собствени (макар и семпли) произведения, а баща му Леополд ги записва на хартия.

Връщайки се обратно към началото на текста и примера на Малкълм Гладуел, отново в книгата си „Изключителните“ той отбелязва почти аксиоматичната зависимост между успеха на човек в дадена сфера и опита му в нея с поне 10 000 часа. Аргументът му е: ако ще да решите да ставате ядрен физик, не е невъзможно, но средно такова ниво на професионализъм отнема толкова часове и не е много различно дори за много талантливите. Моцарт е смятан за гений, но истински добрите му произведения идват като възрастен, когато той вече е имал много над 10 000 часа упражнения – т.е. едва ли не е назад в развитието си, или поне средностатистически... макар че дарбата му, както е предадена през поколенията, далеч надскача тази на обикновения талант и спокойно може да бъде описана като гений. Въпросът е доколко перфектният музикален слух, който му позволява веднага да възпроизведе чутото, е равен на талант за композиция.

 

Почетно споменати

Не са задължително уникални, но не можехме да минем без тези 4 примера.

Джон, по-известен дори от Исус

На 8 декември 1980 г. пред дома си в Ню Йорк е застрелян един от най-разпознаваемите хора на планетата (тогава, че и досега): очилаткото, геният, богохулецът Джон Ленън. Няма да кажем нищо ново по една вече преекспонирана тема, но силната емоция лично около него и около Beatles няма и нужда от думи.

Най-известната ябълка в историята

Ако си мислите за прехвалената технологична компания, имате грешка. Сър Айзък Нютон е роден на 25 декември 1642 г., а приносът му в математиката и физиката е основополагащ за разбирането ни за света вече 3 века и половина. Той открива, че бялата светлина се разлага на цветове, съставя трите основни закона за движението и открива гравитацията – макар че историята с ябълката е по-скоро мит.

Първото метро в света

На 10 януари 1863 г. тръгва влакът между лондонските спирки Падингтън и Фарингдън и още на същия ден превозва 38 000 души. Днес това число е 5 милиона. Не е уникално в истинския смисъл, но е най-старото в света.

Най-бързият

На 21 януари 1976 г. е първият пътнически полет на самолета „Конкорд“ – един от двата цивилни свръхзвукови самолета (другият е руският Ту-144). И двете машини са спрени от употреба заради твърде високата им цена, но 12 години след оттеглянето си през 2003 г. близки на проекта „Конкорд“ обявиха, че търсят възможност да възобновят програмата през 2019 г.

Още от автора: Една нощ… зад бара






Свързано

Егоистина
Животът22.12.2018
Егоистина

Помните ли предаването „Ловци на митове“? Ето го в писмен вид вместо по телевизията, а митовете днес са свързани с най-ценното ни: личния живот

Нинко Кирилов
Спортни чудеса по Коледа
Животът26.12.2018
Спортни чудеса по Коледа

От мача край окопите до запотените мултимилионери

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
Hygge по неволя – борба с есенните вируси
Животът07.11.2018
Hygge по неволя – борба с есенните вируси

PREMIUM и добре да живее, в един момент го повалят болести. Вече изстрадани от опит, ето 5 идеи как да не стигате дотук.

Йоана Иванова Йоана Иванова
Насилието, за което всички сме виновни
Животът01.11.2018
Насилието, за което всички сме виновни

За пореден път тази година отворихме темата за домашното насилие. Но всъщност темата не е за насилието като цяло, защото то твърде лесно се замества с думата мъж.

Йоана Иванова Йоана Иванова
Манипулация на молекулярно ниво
Животът11.10.2018
Манипулация на молекулярно ниво

Опитват да ни наложат усещането, че сме неспособни да живеем, без някой да ни води непрекъснато за ръка

Ама как така не?!
Акценти10.10.2018
Ама как така не?!

Защо е важно да казваме „да“ на възможностите и „не“ на компромисите със себе си

Йоана Иванова Йоана Иванова
Ода за жената
Животът10.10.2018
Ода за жената

Често думата феминизъм предизвиква крайни реакции. Обещавам ви, че този случай не е такъв, защото ще ви запозная с… Нея.  

Йоана Иванова Йоана Иванова
Любов, насочена навътре
Дизайн и култура21.09.2018
Любов, насочена навътре
Един ден… на спортния консиерж
Деца10.07.2018
Един ден… на спортния консиерж

Сафари из Пирин, параглайдинг от в. Тодорка и много чист въздух – активната почивка е новото черно

Андреа Пунчева Андреа Пунчева