Акценти29.12.2019

Три неочаквани адреса на Hygge

Уют и топлота върху глетчер, на религиозен ритуал и... на плаж.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
+9 снимкиТри неочаквани адреса на Hygge

Съчките ласкаво пращят в камината, чаша горещ шоколад, хубава книга и сгушено куче, което кротко пуфти на сън. Това бе представата ми за hygge. Животът обаче умира да ни изненадва. С познати усешания на неочаквани места.

Hygge върху глетчер

Може ли да се почувствате удобно в пашкул върху глетчер?


Да, разбира се – в австрийския планински курорт Зьолден. Място на действие – Тиролските Алпи, на 100 км от Инсбрук. Градчето с 2000 жители щеше да е просто още едно от безбройните ски селища, ако луксозният му хотел не предлагаше това незабравимо изживяване на 3000 метра височина.
Самият Зьолден е разположен на 1337 м и трябва да станете по тъмно, да следвате неотлъчно планинския си водач по стръмните пътеки, за да се озовете на върха на глетчера, когато първите слънчеви лъчи близват хоризонта. Светлината играе върху леда, но не чувствате студ. На върха ви чака гурме закуската, приготвена от шеф Готфрид Прантл (носител на 2 точки от Gault Milau). Тя с нищо не напомня сандвичите от кошница за пикник.

Икономът е подредил маса с бяла покривка, свежи цветя и свещи. На такова място дори шампанското в 7 сутринта не изглежда като ерес.
А блаженството се разлива заедно с него във вените и душата притихва в непоносимо различния уют на ситуацията.

 

Hygge на религиозна церемония

В православното християнство кръщенето е строг ритуал, който изисква тишина, разсечена от задължителния плач на бебето и напътствията на свещеника. И трудно можем да си представим, че подобно тайнство може да бъде приятелско, изпълнено с толкова топлота, че дори пеленачето я усеща и не престава да се усмихва.


Който е бил на Бали, е усетил особената енергия, която витае на острова. Във вътрешността въздухът над оризищата трепти като в платно на импресионист. Тези вибрации сякаш се пренасят и върху всяко вярване в либералния вид хиндуизъм, който изповядват местните люде. Според него до шестия си месец бебето е бог, пратеник на небето. Щом навърши половин година, то стъпва на земята и слиза сред простосмъртните. Роднините се събират да честват бъдещия му щастлив живот. В церемонията „Нябутан“ няма нищо сковаващо. Всички са нагиздени в новите си дрехи, хапват, разменят семейни клюки, припяват със свещенослужителя и отдават почит на Бога Слънце и на Петте елемента.


Числото пет има сакрално значение за балийците, които по пет пъти на ден принасят дребни, но символични дарове – зрънца ориз, вода, цветя, ароматни пръчици, за благодарност към боговете, че са се родили в рая, че са здрави, че са им подарили още един прекрасен ден...
В семейния храм олтарът е отрупан с традиционните за острова печени прасенца, царевица, плодове, жито, банкноти, варени патици... Жрецът крепи на главата си златна корона – хибрид между чалма, цилиндър и тиара, но не изглежда страховит. По-скоро леко комичен.
Любовта обгръща мъничето и то любопитно оглежда света от ръцете на родителите си, които си го подават като ценен вързоп. Таткото държи бебчето, а майката – негов двойник от черупки на кокосов орех, повити в пелени. Жрецът благославя със светена вода първо куклата, а после детето. Търкулват „дървеното бебе“ точно на мястото, където истинското трябва да докосне земята за първи път.


Това се прави, за да се залъжат злите демони. Така ще се нахвърлят върху кокосовия орех и ще подминат живото същество. Родителите на бебока го завъртат три пъти над съда с вода символично, повтаряйки кръговрата – раждане, живот, смърт.
Свещенослужителят реди благословии като в транс, дрънчи с огромен златен звънец, полива с вода челцето на хлапето, а то му се усмихва. Семейството се скупчва около него. Междувременно в двора на храма роднините раздават закуски, одумват се един друг, бъбрят...
След това всички тръгват към брега на морето. Край запалени огньове произнасят молитви за дълъг и късметлийски живот на новопосветеното. А после пускат по вълните ладии от листа и цветя да плуват към вечността. И няма по-топло усещане за принадлежност към нещо свещено и същевременно близко!

Hygge между свещена крава и църква

Когато съм в най-малкия индийски щат, не ме напуска убеждението, че hygge всъщност е… свобода. Няма друго място с такава волност на душата. Защото Гоа е извън всеки аршин. 105 км брегова ивица, плажове с имена, които премяташ в устата като сладък бонбон – Калангут, Анджуна, Вагатор, Бага...

Католически катедрали, в които светците са окичени с венци от цветя, и хиндуистки храмове с подозрително европеидни богове. Хипитата открили прелестта на бившата португалска територия през 60-те години, тъкмо когато колонизаторите си тръгвали с неизмерима тъга. И днес можете да видите как бивши „деца на цветята“ развяват побелели коси и оформени шкембенца върху мотоциклетите, с които кръстосват местата от младостта си. И се чувстват уютно като в майчина утроба.


Гоа е най-плавният начин да възприемете Индия, ако подхождате към нея с предубеждение. Защото в този щат португалците са оставили своя добронамерен европейски отпечатък, който, омесен с тропическия колорит, леко влиза под кожата. За да остане имплантиран навеки. За едни Гоа е по-чистата, цивилизована и подредена Индия, за други – филиал на рая, за трети – ваканция без задръжки.
Тук времето се стеле гладко и сладко като петмез и всичко е в хармония, дори контрастът. Няма празник в Гоа без музика и танци. И ако си мислите, че храната на местните е божествена смесица от аромати и култури, не сте им чули музиката. Няма такава! Както няма въображение, което да си представи плавен микс от индийски извивки, португалски звуци и католически псалми.


Този неповторим миш-маш се пренася и на всеки от 40-те плажа. Там местните плахо влизат в Арабско море с дрехите си, европейците се наслаждават на ситния пясък и копринените вълни, а свещени крави просят бисквитки като досадни домашни любимци.
И всичко това в неразрушима хармония. При това без нужда от вълнени чорапи, камина и чаша грог.
О, да не забравя. Португалците са завещали на Гоа и умението да се прави вино. Портото там е фантастично!

 

Вижте още:

География на внезапния успех

Израел за начинаещи

Танзания... Asante!

 






Свързано

Мустаците – стилен почерк по мъжки
Акценти17.01.2020
Мустаците – стилен почерк по мъжки

Запознаваме се с най-популярните видове мустаци за 2020 година.

София Павлова София Павлова
Тялото говори в градуси…
Акценти16.01.2020
Тялото говори в градуси…

А най-интелигентният орган в него знае здравословното ни състояние 10 години преди нас.

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
Ulysse Nardin влезе в блокчейн ерата
Акценти15.01.2020
Ulysse Nardin влезе в блокчейн ерата

Компанията преминава на дигитализирани сертификати за всеки от своите часовници.

Биляна Константинова Биляна Константинова
Сладкиш със зелен чай, малини и бял шоколад
Акценти11.01.2020
Сладкиш със зелен чай, малини и бял шоколад

Поредица с вкусни идеи за снежните дни и вечери.

Андреа Маронян
Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част II
Акценти07.01.2020
Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част II

Разказ за търсенето на уют, човечност и връзка с природата.

Резиденция "Калина" - уют и безбрежност
Акценти06.01.2020
Резиденция "Калина" - уют и безбрежност

или как се изгражда общност, ценяща спокойствието и общуването с природата.

Ирена Комитова
5 дестинации в духа на Коледа
Акценти30.12.2019
5 дестинации в духа на Коледа

…само за ценители.

Екип PREMIUM Lifestyle Екип PREMIUM Lifestyle
Каквото и да кажем за Индия, обратното също е вярно
Акценти03.01.2020
Каквото и да кажем за Индия, обратното също е вярно

За многообразието на една от най-пъстрите и древни култури, за топлите връзки между българи и индийци, за Георги Раковски и Рилския манастир си говорим с Н.Пр. Пуджа Капур, посланик на Индия в България.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Sweet child O'Wine
Акценти28.12.2019
Sweet child O'Wine

География и климат, химия, кулинария, лингвистика, изкуство, политика, право, история, анатомия, културология - всички те присъстват в чашата на празничната ви трапеза.

Андреа Пунчева Андреа Пунчева