Акценти07.03.2020

Натали - иконата!

За сакралната архитектура на тялото, дишането и всичко останало. Защото жената не е пол, а титла.

Соня Момчилова
+5 снимкиНатали - иконата!

Летя към Петербург с половин самолет жени – пилигрими на едно пътуване не само по повърхността на глобуса, не само в линейното време, а и вътре към сакралното Аз. Онова, което ни изстрeлва нагоре – там, където гравитацията няма думата.
Едно ново учение завихря в преобразяване стотици жени. Всеки ден. Жени, проумели, че тялото им е църква. Храм. Манастир. „Събор“, както хубаво е казано на старославянски. И че жената трябва да продължи сътворяването си с помощта на диханието. Именно това послание Натали Дроен предава в книгата на Татяна Чесанова, която чета на руски в самолета, на път за града на крилатите мостове. Пред очите ми, през редовете, минава вишнево червеното Renault, в което достолепната дива се носи към студиото в Тимекур… Там я очакват руските ученички.


Дроен ги е поканила в дома си, за да им предаде откровението, осмислило и направлявало живота . Преди да открие метафизиологията – онова, което не е нито методика, нито система, а нов начин на живот, Натали се занимава с класически танц. Сред ученичките  са видни звезди.

Дори Бриджит Бардо взима уроци по балет

при магичната Натали. Докато не падне Желязната завеса и Дроен не започне да се завръща при корените си. Така я среща и руският биограф Татяна Чесанова. „Нейната история – любов“ се превръща в настолната ми Библия по себеприемане преди три години. Моя приятелка – издател, ми я подари в момент, в който с приведени рамене, натежала от телесна маса, обгърнала ме като кожух посред лятото, трескаво си задавах въпроса, няма ли криле, които да ни издърпат от тресавището, в което се превръщаме? Точно тогава Жана ми връчи внушителната първа книга за руската аристократка, създала Сакралната архитектура, чрез чиито закони не да остаряваме, а да „възрастваме“, откъдето иде и коренът на думата „възраст“.


Когато през 80-те години Натали посещава едната от дъщерите си в САЩ и става свидетел на заемащата все по-големи мащаби масова гимнастика, която с резки, отсечени, груби движения превръща жената в мъж, цялото й същество изохква. И от съпротивата на осъзнатата женственост се ражда тихото и трудно обяснимо с думи себеоткриване, наречено Сакрална архитектура на тялото.
Пишейки на коляно, сега се подсещам как Натали в симбиоза с философа и антрополог Аник дьо Сюзенел намира в староеврейските книги базови закони, обясняващи свещените принципи, на които е построено човешкото тяло. Неслучайно именно с „коляно“ се назовава родовата линия още от Стария завет. В тази част на тялото ни е кодирана родова, генетична информация.

Ние сме съвършени "летателни апарати"

горивото на които е диханието. А отдадената на християнството Натали изнамира дишането нагоре по вертикала. Такова дишане няма нито в йога, нито в която и да било друга практика. В Русия Натали е сензация. В препълнените все повече след всяка нейна поява и семинар зали отрудени жени с изцедена от погледа духовност и безлични дрехи решават да засветят и да станат… не, не Барби, а себе си. Да си върнат светлината и озарението, мекотата и чара на безусловното приемане.


„Трябва да се избавим от този животински бит, от робството да живеем в плен, в който жената сама потъва чрез собствената си „свобода“. За тази цел трябва да открием личното си, съкровено, тайно Аз, осъзнавайки своето велико място в плановете Божии…“ Представете си как е звучала елегантната, ослепителна французойка, изправена само по балетно майо пред препълнената зала с жени... В едно обезверено руско общество, лишено от упование в църквата. Четях книгата на петербургската журналистка, прекарала дълги дни в разговори и занимания по „възрастването“ с Натали, и не можех да повярвам! Това беше всичко, което исках да знам. Жената не е мъж! Тя е код, който самите ние сме се отказали да разчетем, камо ли мъжете.
Като видях снимката на грацилната жена в твърде напреднала възраст, ехидно избързах да предположа заслугите на фотошопа и да осмея в себе си напъните на клонингите на Джейн Фонда да ни превръщат в изкуствени цветя от ботокс и хиалурон. Но скоро се отървах от съмненията.

"Това е революция"

мисля си, като гледам едната от дамите, редовни посетителки на заниманията по САТ в София, да се придвижва по тесния коридор между седалките на самолета. Не бях я виждала от месеци. Станала е друг човек. Станала е различна Ева. Не че е отслабнала, не че има плочки на добре очертаната коремна стена, не че лицето е опънато като след порядъчна доза филъри. Просто осанката й е друга. Движи се като момиче, лека е. Силуетът е красив, без да е сравним с онези с тесните момчешки ханшове и пищни деколтета. Няма анорексична измъченост, нито модна бледност… Друго е. Така изглеждат и ученичките на Натали, към които сме тръгнали.

Така в Петербург ни посреща Наташа, в рокля на ситни цветчета, в която на повече от шейсет изглежда вечна жена. И Галина – в панталон в телесен цвят и бяла блуза. Без грим, с усмивки. Сияйни и майчински. Такива са тези жени… Живеем във време, в което говоренето е отчаяно, повсеместно и модерно. Говорим помежду си, говорим с психотерапевтите, говорим в социалните мрежи, говорим дори с плюшено мече по съвети на приложните психолози – само и само да не останем насаме с вътрешния си глас. Надвикваме се, без да се чуваме. Боим се. А е нужно да замълчим и да чуем тишината. Защото жените живеем в заблудата на „личната“ си свобода. Свободата да говорим безнаказано и колкото си поискаме. Да говорим без любов, да работим без любов, дори да се събираме с мъж без любов. Това ни убива. Бавно и сигурно.


„Само нашият приземен и уродлив бит дава на жената пълна „лична“ свобода да разисква мъжа, за да се озове под ботуша му, при това не на онзи мъж, призван да стане заради нея земен апостол“ – казва Натали. Съзнавам как подобно твърдение ще предизвика нервен смях, а възможно и искрен, на лицето на много феминистки, пък и на смирено теглещите хомота на безотрадния бит „модерни“ жени. Аз също се борих дълго с

вътрешната си съпротива

да захвърля всичко, което съм чула, чела и преживяла за справяне с женската участ и повинности. Сега в огромната зала с огледала, паркет и станка, опаковали телата си в тесни балетни трика, дишаме – жените, тръгнали на мирен поход срещу човекоподобното. Водят ни вълшебните Саша, Наташа, Галя, Наталия. Тези жени, освен че сеят с жреческа отдаденост учението на Натали, неуморно построяват рухналите темели на призваните ни за Духа Божии чертози. Поемаме въздух със стъпалата си, взимаме съветите на земята и ги отнасяме в бъбреците… После през слънчевия сплит до ушите,
които вече ще чуват само важното от външния свят. Порастваме.
Или може би само така ми се струва. Ръцете ми висят вече повече от минута във въздуха, а не болят, подпрени на невидимото пространство. Лактите отключват раменете през ключиците! Главата е свободна и стои гордо на върха на шията, която е изтеглена с невидима нишка нагоре. За да види навярно един ден очите, които никога не спират да ни следят.
…А исках да ви разкажа за другите икони – онези, които гледат както никъде другаде по света – петербургските. Но за тях друг път. Те принадлежат на вечността, докато Натали ни очаква, за да тръгнем по вертикала, събрани в молитвения събор на тялото–храм.

 

Вижте още:

В търсене на баланс и вътрешен мир на прага на новото десетилетие






Свързано

Alberta Salotti – незаменима част от семейството на Selamore Design
Акценти12.03.2020
Alberta Salotti – незаменима част от семейството на Selamore Design

Мястото с най-голямо разнообразие на качествени италиански мебели.

София Павлова София Павлова
При индианците ембера - машината на времето
Акценти09.03.2020
При индианците ембера - машината на времето

От Панамския канал до племето разстоянието е по-малко от час и... повече от осем века.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Timeout
Акценти10.03.2020
Timeout

Каква е стойността на една секунда? Попитайте шампионите.

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
Злато в небето
Акценти06.03.2020
Злато в небето

Десет вълшебни гледки към залеза.

София Павлова София Павлова
Новите седем
Акценти02.03.2020
Новите седем

Най-масовият вот в историята на човечеството показва, че легендите не са това, което бяха... или как над 100 милиона души гласуват за Великата китайска стена.

Ефектът Опра
Акценти01.03.2020
Ефектът Опра

Да бъдеш Опра Уинфри означава да направиш невъзможносто възможно. Не просто да извоюваш промяната, а да бъдеш тази промяна.

Мария Станчева
Непосилната красота на Австралия
Акценти29.02.2020
Непосилната красота на Австралия

Едно място, след което обичаш още повече живота си.

Даниела Савова
Неподправената Африка
Акценти28.02.2020
Неподправената Африка

Из дебрите на Черния континент - една жена, една камера и никаква пушка...

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Дом за милион
Акценти27.02.2020
Дом за милион

Холивудска класика или шпионска идилия.

София Павлова София Павлова