Акценти25.12.2019

Коледни истории

с които да успокоим духа в празничната суматоха.

Десислава Димова
+10 снимкиКоледни истории

Преди около 5 години издадох малка книжка за моите две деца, озаглавена „50 истории“. Посвещението беше следното: 

 

Мили мои деца, Дара и Димитър!

Една наша (и ваша) приятелка ни покани преди време на честването на 50-ата си годишнина и ми хрумна, че можем да й подарим 50 любими наши истории. Рожденият ден отмина, но аз продължих да пиша тези истории, да ги събирам, добавям, помня, преписвам и пазя. Подарявам и на вас част от тях. Надявам се още дълго да пазя този файл в компютъра си, а след време да ви подаря и втори том на петдесетте истории.

мама

Photo credit: jill111

Аз съм от хората на повторението. Невинаги, но по празници – без изключение. Консервативна, традиционна, не си представям да празнувам Коледа без семейството ми или извън дома, да пропусна първия учебен ден, да не купя цяла торба с мартеници за 1 март.
Не казвам, че така е правилно. Просто на мен ми е добре. Чувствам се комфортно, в мир с Вселената (а тя е много важна, за да бъда и в мир със себе си).

И точно както съм най-традиционният, така се явявам и най-неспокойният човек по време на празници. Място не мога да си намеря. Лутам се между рецепти за коледни ястия, списък с коледни филми, спомени за минало, надпреварващи се с идеи за бъдещето. Равносметки и мечти. Минало и бъдеще. Ден и нощ. Младост и старост. Енергия и умора.

 

Photo credit: TerriC

Коледата ми е романтична, но не е меланхолична. И точно заради това никога не намирам необходимото търпение да направя едно нещо докрай (освен печенето на коледни сладки с готовото тесто на Икеа). С други думи, не ме свърта.

За всички вас, неспокойни коледни души, които искате точно в това време на годината да направите хиляди неща едновременно, имам „рецепта“. Рецептата на краткия разказ, на любимия откъс, на стихотворението, което ще изпълни вечерта ви. Която и да е коледна вечер, в която нямате търпение да изгледате цял филм, да прочетете дълъг пасаж от книга или да водите безкраен разговор, макар и пред камина с чаша вино в ръка.

Споделям част от своята колекция любими истории и не е нужно да ги четете на един дъх. Подарявайте си по една в зависимост от настроението за всяка вечер от Коледа до Нова година, че и след това.

Нека не вършим големи дела - само малки, но с голяма любов

Майка Тереза

Photo credit: hschmider

Спускайки се бавно към Сан Хулиан, Фабиен се почувства уморен. Всичко, което прави сладостен живота на хората, възрастваше сега към него: техните къщи, техните кафененца, дървесата, под които те се разхождат. Той приличаше на завоевател в някоя вечер на победа, когато се навежда над завладените земи и открива смиреното човешко щастие. Фабиен усещаше потребността да снеме оръжието си, да почувства своята тежест и своето схванато тяло – дори злочестините са богатство – и да стане обикновен човек, загледан през прозореца в една вече неподвижна гледка. Той би приел и това мъничко селце: след като си го избрал, задоволяваш се с неговото случайно съществуване и можеш дори да го обикнеш.
То се затваря в себе си, както любовта.

Фабиен би имал желание да живее тук дълго, да вземе тук своя дял от вечността, защото малките градчета, в които той живееше по един час, и заключените със стари зидове градини, които прекосяваше отгоре, му се струваха вечни, тъй като те продължаваха да живеят извън него. И Фабиен мислеше за приятелствата, за нежните момичета, за интимността на белите покривки, за всички неща, които полека-лека ти стават близки за цяла вечност. Селището плуваше вече до крилата на самолета, разгръщайки тайната на заключените си градини, зидовете на които не ги закриляха вече. Но едва след като се приземи, Фабиен разбра, че не бе видял нищо друго освен бавния вървеж на неколцина мъже между каменните постройки. Само чрез неподвижността си градчето бранеше тайната на своите чувства, то отказваше да даде своята нежност: за да го превземе, човек не трябва да бъде предприемчив.
Когато десетте минути престой изминаха, Фабиен трябваше отново да тръгне. Той се обърна към Сан Хулиан: сега той беше шепа светлини, после шепа звезди, после се разпиля в прах, който за последен път го помами.
„Нощен полет“, Антоан дьо Сент-Екзюпери

 

И житата полягат по време на буря, но щом мине – пак се изправят.

 

Photo credit: Stergo

 

Да бих имал небесните одежди
от злато, сребро и светлина,
сините и здрачните одежди
от нощ, светлина и полусветлина,
бих ти ги разстлал пред нозете.
Но аз, бедният, имам само мечти,
аз ти разстлах мечти пред нозете,
тъпчи нежно, защото тъпчеш мечти.
Уилям Бътлър Йейтс

 

Моля децата да ми простят, че посвещавам тази книга на възрастен човек. Имам сериозно извинение за това: този възрастен човек е най-добрият ми приятел в света. Имам и друго извинение: този възрастен човек може да разбира всичко, дори и книгите за деца. Имам и трето извинение: този възрастен човек живее във Франция и търпи там глад и студ. Той наистина има нужда да бъде утешен.

Ако всички тези извинения не са достатъчни, тогава искам да посветя тази книга на детето, което този възрастен човек е бил някога. Всички възрастни хора са били най-напред деца. Но малцина от тях си спомнят това. И така, поправям посвещението си: на Леон Верт, когато е бил момче.
„Малкият принц“, Антоан дьо Сент-Екзюпери

 

Photo credit: langll 

От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.
Притчи Соломонови 4:23

 

Да пием за добрите времена. Били те комични или трагични. Най-важното е да се радваш на живота, докато можеш, защото имаме право само на един опит. А когато той свърши, това е завинаги.
„Мелинда и Мелинда“, филм на Уди Алън

„Не си въобразявайте, че днес става само това, което пишат драскачите по вестниците и казват бърборковците по телевизията. Днес примерно едно момче целуна едно момиче. И с тоя съвършен акт започна най-великата любов на света. Каквато е всяка любов. И от това по-важно няма.“
Калин Терзийски

Photo credit: Free-Photos 

Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз – със ярост –
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм – от твоя скръбен спомен
не справедливост – милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз – със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Христо Фотев

 

 

– На жените, които обичах, подарявах залез…
– Защо не изгрев?! Символично е, начало… Начало на нов ден.
– Защото да подариш залез е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да й подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш.
из „Живот в скалите“, Мария Лалева

 

Photo credit: Paco

Да имаш баба е да имаш армия. Внуците имат върховната привилегия да знаят, че има някой на тяхна страна, винаги, независимо от всичко. Дори, когато грешат. Всъщност особено тогава. Една баба е едновременно меч и щит, а това е специален вид любов... Ето защо не остана особено впечатлена тогава, когато татко я заведе в онзи хотел в Испания и обясни, че там всичко е ол инклузив. Защото когато имаш баба, целият живот е ол инклузив.
Из „Баба праща поздрави и се извинява“, Фредрик Бакман

 

 

– Прощавайте! – извика тя на всички. – Млада съм, сгреших. Прощавайте!
Захълцаха хора и се стълпиха към нея. Жените наваляха най- много към нея, а стражарите ги връщаха. Тогава нейде отзад, гневен и разтреперан, се чу гласът на дяда Влася:
– Момчета, дръжте, не я давайте. Какво е селото без Албена!
Албена стигна до каруцата, качи се и, както беше права, извика още веднъж:
– Сгреших. Прощавайте!
После седна и замълча. Тогава доведоха детето й – същото, което я беше издало. И като видяха как тя го прегърна и целуна, не остана вече човек, който да не усети сълзи на очите си. Изведнъж мелницата спря. Моторът, който непрекъснато дене и ноще беше тупал горе в железния комин като сърце, изведнъж спря и замлъкна.
Из „Албена“, Йордан Йовков

 

Photo credit: By_zena

 

Да, толкова разнообразни са петдесетте истории – като коледен венец. Бих ви посъветвала да включите и някои по-дълги истории като тази за Страхотния букет (от „Малкия Никола“), „Изток-Запад“ на Момо Капор; някое прекрасно стихотворение на Разцветников или разказа „Дланите на дъщеря ми“ на Захари Карабашлиев, и още, и още, и още.


Наздраве за вашите собствени и любими истории с най- празничния цитат от моята колекция:

 

Photo credit: JillWellington

Пия шампанско само когато съм щастлива или тъжна. Понякога пия, когато съм самотна. А когато имам компания, го считам за задължително. Отпивам по малко, когато не съм гладна, и пия ненаситно, когато съм. Иначе не го докосвам, освен ако не съм жадна.

Лили Болинджър

 

Вижте още:

Снежна коледна нощ в Лондон

Има ли смисъл от благотворителността по Коледа

Спортни чудеса по Коледа






Свързано

Мустаците – стилен почерк по мъжки
Акценти17.01.2020
Мустаците – стилен почерк по мъжки

Запознаваме се с най-популярните видове мустаци за 2020 година.

София Павлова София Павлова
Тялото говори в градуси…
Акценти16.01.2020
Тялото говори в градуси…

А най-интелигентният орган в него знае здравословното ни състояние 10 години преди нас.

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
Ulysse Nardin влезе в блокчейн ерата
Акценти15.01.2020
Ulysse Nardin влезе в блокчейн ерата

Компанията преминава на дигитализирани сертификати за всеки от своите часовници.

Биляна Константинова Биляна Константинова
Сладкиш със зелен чай, малини и бял шоколад
Акценти11.01.2020
Сладкиш със зелен чай, малини и бял шоколад

Поредица с вкусни идеи за снежните дни и вечери.

Андреа Маронян
Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част II
Акценти07.01.2020
Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част II

Разказ за търсенето на уют, човечност и връзка с природата.

Резиденция "Калина" - уют и безбрежност
Акценти06.01.2020
Резиденция "Калина" - уют и безбрежност

или как се изгражда общност, ценяща спокойствието и общуването с природата.

Ирена Комитова
5 дестинации в духа на Коледа
Акценти30.12.2019
5 дестинации в духа на Коледа

…само за ценители.

Екип PREMIUM Lifestyle Екип PREMIUM Lifestyle
Каквото и да кажем за Индия, обратното също е вярно
Акценти03.01.2020
Каквото и да кажем за Индия, обратното също е вярно

За многообразието на една от най-пъстрите и древни култури, за топлите връзки между българи и индийци, за Георги Раковски и Рилския манастир си говорим с Н.Пр. Пуджа Капур, посланик на Индия в България.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Три неочаквани адреса на Hygge
Акценти29.12.2019
Три неочаквани адреса на Hygge

Уют и топлота върху глетчер, на религиозен ритуал и... на плаж.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова