Лимузината на Mercedes (спонсор на събитието) плавно, заради знака за ограничителна скорост от 10 мили/час, влиза в Windsor Park и спира пред новия Fairmont Hotel. Езеро с фонтан, зелена трева и пищно разлистени дървета, упойващ аромат на вековна гора, композиция от статуите на три кончета в галоп – всичко подсказва, че съм на изключително място и предстоят два великолепни дни.
Обичам да съм делегат на конференциите на Financial Times, а те партнират с PREMIUM Lifestyle още от 2006 година, когато за първи път ни поканиха на Business of Luxury Summit в Лас Вегас.
Първоначалното суетене на регистрацията е съвсем кратко. Разтоварват багажа ми, отбелязват, че съм пристигнала, взимат си авторизация от кредитната карта (за incidentals), дават ми ключа от апартамента, показват ми как да се включа в WiFi с телефона и компютъра си. Имам повече от час до началото на коктейла за „добре дошли“. Откривам къде е басейнът и веднага отивам да плувам (за прелестната SPA зона може да добиете представа от сайта на хотела – www.fairmont-windsorpark.com).
Приемът започва на една от терасите, граничеща с безупречно окосената зелена английска ливада. Още с влизането си забелязвам внушителна и много изискана „инсталация“ бутилки на Moët & Chandon, също спонсор на конференцията, с характерните им чаши без столче. Докато не си изпиеш питието, няма как да ги оставиш на масата. С шампанско в ръка, делегатите „произвеждат“ възбудено жужене от гласове – всички очакват с нетърпение старта. Джон Ридинг, главен изпълнителен директор на Financial Times, открива събитието – с вълнение, гордост и искрена радост, че след цели 2 години на онлайн конференции това събитие се провежда на живо! След него говори Берта де Паблос Барбие – чернокосата стройна испанка начело на Moët & Chandon. 
Очарована съм от нейните слова и език на тялото, както и от непринудено-елегантния начин на представяне на точно това шампанско, което пием в момента. Записвам речта и` именно в нейната „маркетинг“ част като урок по „продуктово позициониране“, което е ненатрапчиво и запомнящо се. Коктейлът продължава с глъчката на нови запознанства, с представянето на различни бизнеси и националности.
На другата сутрин, 10 минути преди старта на конференцията, на един от завоите в хотела в мен неволно се сблъска елегантен мъж на средна възраст (вероятно около 60-те), с леко посребрена коса и характерна бенка на дясната буза. В контраст на всички тъмни и класически бизнес костюми (в програмата пише Dress code “business attire”) неговото сако е „леко“, от луксозен светлосин лен, панталоните са подобни, малко по-тъмносини, а обувките са с бяла спортна подметка и са от тъмносин мек велур. В 9:05 обявяват първия Keynote Speaker и аз откривам с изненада, че мъжът, който ми се извини за неволния сблъсък, е именно
Eрменеджилдо Дзеня – човекът начело на едноименния бранд със 112-годишна история, създаден от неговия дядо.
Достолепен италианец, на когото всички в модата се възхищават заради прозорливостта му да предвижда тенденциите, а днес – и заради налагането на луксозно-небрежната мъжка стилистика през последните 3–4 години. Слушам го и се възхищавам на познанията му за бизнеса, като изключително се впечатлявам от дисциплината му в следващите сесии – слуша внимателно другите лектори, води си записки и снима слайдовете, които са най-интересни за него.
„Kостюмът не е мъртъв" – каза Дзеня, – "абсолютно НЕ!"
Само че днес носим костюми по нов начин, по различен начин стилизираме и конструираме мъжкия костюм. Тъжната новина е, че, за жалост, вратовръзката си отива. Тя беше за мъжа „цветното петно“, надникване в индивидуалността му, предизвикателство за въображението му. Сега спортните плетива започват да изпълняват тази роля.“
През 2019 г. в интервю за Financial Times Дзеня казва, че не проявява никакъв интерес да направи семейната компания публична,
но в края на 2021 г. листва акциите и` на NYSE. Какво го кара да промени мнението си? „Е, хората имат моменти, в които сменят позицията и решенията си“, казва той със самоирония. „Това бяха трите най-трудни месеца в моя живот. Говорех сам на себе си – защото не можех да говоря със семейството, не можех да споделя с Борда. Търсех отговорите в себе си, защото ние като компания трябва да мислим не за 5–10 години напред, ние трябва да мислим за 100 години напред! И когато отидох и споделих офертата със семейството – а тя беше честна, добра оферта, – младото поколение първи ме подкрепиха. Те знаеха, че това е пътят напред, заедно с устойчив и доверен партньор на Wallstreet – за да сме подготвени за добри дни, за лоши дни и за нови възможности.
Първият ми чужд език беше немският,
защото като дете ме изпратиха да уча в Прусия. Сутрин, в 7 часа сутринта, плувах в ледените немски езера и точно така развих чувството си за дисциплина и отговорност. Тази дисциплина сега ми е много полезна, когато компанията стана публична и когато трябва да се съобразявам със стриктните времеви изисквания на Security and Exchange Commission; срещаме се с анализаторите и като отговаряме на въпросите им, се сравняваме с най-добрите на пазара и научаваме истината за нашия бизнес. Това ще помогне на нашия органичен растеж. Сега е времето, в което аз искам нашите магазини да увеличат производителността си поне с 50%!
Да продължим да изграждаме луксозния си бизнес около няколко вечни, несменяеми продукта, всеки от които е Made-to-Measure. Ето затова променям и преоборудвам нашите фабрики, процеси, обучение. Днес половината от материалите, които ползваме, са проследими, защото клиентите искат да знаят откъде идва вълната, коприната, всяка една съставка: от фермера – до тъкачната фабрика – до магазина. За младите ни клиенти това е изключително важно.“ Джилдо, както и тук го наричат всички, завършва участието си. А аз си мисля: „Какво ли означава брандът с твоето име да е по-известен от теб самия?
И когато в търсачката някой го изпише, да излизат не данни за теб – образование, семейство, постижения, – а фирменият сайт със същото име?“. Сигурно точно това се нарича legacy – наследство, което да буди уважение столетия след теб.
Елена Николова
Емилия Колева
