Акценти06.11.2019

Човешка клетка с големината на цял град

Работата на Дейвид Болински е феноменална - графиките и анимациите му са за илюстрация на жизнените процеси в нашето тяло и за работата на клетките ни променят изцяло съвременното обучение в природните науки.

Ирена Комитова
+6 снимкиЧовешка клетка с големината на цял град

Дейвид Болински се занимава с медицинска анимация вече цели 35 години. Започва от скици с молив на хартия и хиляди ръчно оцветени рисунки, а днес с помощта на съвременните компютри илюстрира процеси, които са на границата между науката и фантастиката. В спомените му на 4-годишно момче нещата тръгват от анимационния филм Fantasia, където динозаври и вулкани оживяват на екрана. Именно тогава се ражда мечтата му да превърне анимацията в свое поприще. Баща му е скулптор и негов ментор и от ранна възраст го води в големите световни музеи на изкуството, за да развива въображението му и способността му да визуализира нещата.

Дейвид Болински

На 14 години след един от часовете по биология учителят на Дейвид го вика в кабинета си. Уплашен, той отива, за да разбере за какво ще го смъмрят. „Тези твои рисунки, които си направил по полето на учебника, са отлични! Като пораснеш, с това можеш да си изкарваш прехраната“, му казва насърчително учителят.
Младежът завършва медицина и на 28-годишна възраст след изненадващо телефонно обаждане започва работа в Yale, като „илюстратор по медицина“. През 80-те години той е автор на над 4000 рисунки, почитан е като илюстратор на 7 учебника и няколко книги по анатомия. След което настъпва разривът между старото и новото. Дейвид се опитва да покаже, че е важно в Yale да започнат да използват компютри, за да илюстрират и
„раздвижват“ нещата. Но неговият пряк ръководител размахва пръст:

"Млади момко, набий си това в главата - в медицината няма място за комикси!"

Три седмици след този сблъсък Дейвид напуска работата си в Yale и основава първото в света студио за медицинска анимация.
Без да знае какво точно ще прави занапред, той започва да се учи как да му пораснат крила, та да започне да лети. Днес Дейвид Болински е чест лектор и любим гост на фестивали на науката в САЩ и по света, където любима аудитория за него са децата. „Един ден вие непременно ще имате идея, която буквално изгаря ума ви – казва им той. – Ще я преосмисляте, предъвквате, преобръщате, ще търсите начини да я реализирате. Тя ще е много, много жива и вие ще знаете, че можете да я сбъднете. Тогава почти неизменно ще чуете всякакви обяснения и мнения от сорта: „Ама това не е правено преди, не е възможно. Много е скъпо, много е странно, не, няма как да стане“, и вие ще трябва да решите дали да рискувате и дали ще опитате. В този момент най-важно е да разберете, че човекът, който ви казва, че вашата идея не може да се реализира,

просто няма вашето въображение.

Неговото въображение не може да види нещата така, както ги виждате вие. Неспособността му да си представи крайния резултат не е ваш, а негов проблем. Ето защо на някои хора им е трудно или дори невъзможно да подкрепят новостите, да последват изобретателите. Те просто не могат да си го представят!“ В началните години Дейвид ипотекира къщата си 5 пъти (!), за да си набавя периодично необходимата техника и софтуер –
по това време компютрите все още са много скъпи.

Взаимодействие между Т-клетка (лилаво) и дендритна клетка (синьо), които си сътрудничат, за да унищожат меланома (рак на кожата), който е в процес на апопотоза (саморазрушаване).

През деня той продължава да рисува ръчно (за пари), а вечер се самообучава да програмира и анимира дигитално. Проектът, с който идва пробивът, е от Центъра за молекулярна и клетъчна биология в Харвард. Преподавателят там, Роб Лу, решава да направи експеримент със студентите си по медицина. Той моли Дейвид да създаде филм, в който човешката клетка е голяма колкото цял град. „Искам да влезеш в клетката, да видиш какво има в нея, да се разходиш по нейните булеварди, улички и мостове, за да разберат нашите студенти какво се случва вътре. И да видим дали ще има разлика в резултатите на студенти, които са гледали филма, и при онези, които не са. Какво би допринесъл един тур, един грандиозен мобилен спектакъл-пътуване в клетката за техните нагласи и разбиране?“
Така Дейвид „композира“ 8,5-минутна анимация на процеса по транспортиране на веществата в клетката. Филмът му не е предназначен за публика, а само за 50% от класа по молекулярна биология в Харвард. Разликата в оценките на двете групи е потресаваща! Студентите, които не са гледали филма, имат успеваемост от 70% на теста си (което е нормално). Но онези, които са гледали анимацията, почти всички достигат 100% успеваемост!
Впоследствие Дейвид съкращава филма от 8,5 на 3,5 минути и решава да го покаже в един от конкурсите по анимация, заедно с филми на Sony Pictures и Pixar. „Исках да разбера как ще реагират хората. Публика от 500 души чакаше да види най-добрата анимация на годината. Когато показаха нашия филм,

всички станаха на крака и получихме оглушителни овации.

Веднага след това момчетата качиха нашето филмче в YouTube – това бе 2006 г., а YouTube бе само на 6 месеца! И много скоро нашата 3,5-минутна анимация се пръсна по света като вирус. Получихме възторжени писма, хиляди отзиви от ученици и учители, огромен глобален отзвук – от Русия, от Китай, от Европа. „Показахме филма на децата – споделяха учителите – и те за първи път искат да учат медицина!“ Всички ми благодаряха, че съм запалил любов към тяхната наука.“

Гломерула от близо – това структура в бъбрека, чиято функцията е филтрация на кръвта.
Това, което днес Дейвид прави в студиото си, е да проучва последните медицински изследвания, за да намери начин да илюстрира процесите и да ги направи разбираеми и за неспециалистите. Той непрекъснато разработва нов визуален речник, за да могат дори не-биолозите да осъзнаят и разберат нещата. Филмите му обучават студенти по медицина, често са илюстративни материали за музеи, а някои проекти дори помагат при фондонабиране за разработката на лекарства за нелечими все още болести, като например Angelman Syndrome (комплексно генетично заболяване, което засяга предимно нервната система). Търсят го и компании за медицински уреди, за да им помогне да илюстрира работата на новите им устройства. Неотдавна получава и поръчка от Clinique, свързана с лансирането на крем за изсветляване на кожата за японския пазар. Продължава сътрудничеството му с Факултета по медицина в Харвард, както и с фондацията на Мелинда и Бил Гейтс. Най-любимата публика на Дейвид Болински, разбира се, са децата. Стремежът му е да запали в тях онази незагасваща искра на любопитството, при която те си казват:

Я, колко било яко това, което става вътре в мен!

А аз дори нямах идея! Нямаше да знам, че това се случва! Искам да узная още и още.“
Днес всяко студио в медицинската анимация следва пътеката, трасирана от Дейвид Болински и неговия екип. Никой вече не рисува протеините като разноцветни дражета дъвчащи бонбони, по-скоро стремежът е да се постигне достоверно изобразяване на всеки атом в кристалната им решетка. Другото готино нещо по пътя на създаването на тази изцяло нова дисциплина – медицинската анимация – е, че благодарение на проучванията и филмите на Дейвид, вътрешните процеси в клетката вече имат цвят. „Когато работиш върху нещо толкова мъничко, всичко е безцветно, без структура. Как да оцветим органелите, например? Понеже в клетката средата е влажна, топла, солена, решихме да направим аналогия и да заемем цветовете на кораловите рифове. След това добавяме естетиката и формата, и магистралите на клетките оживяват.“

Напречен разрез на мозъчен капиляр, който преминава през клъстер от глиоми (първични мозъчни тумори). Сините молекули представляват лекарство, което не може да премине през защитната кръвно- мозъчна бариера.
Днес всички питат Дейвид кога ще има ново издание на филма за вътрешния живот на клетката. За да могат съвременните студенти да навлязат още по-надълбоко в науката? Кога ще направи пълен курс по биология? По химия и физика? Защото за сегашните ученици клетката трябва да е голяма като спортен стадион, в който всичко се движи и процесите трябва лесно да могат да се опознават. Наскоро Melinda and Bill Gates Foundation финансира проект за създаването на образователен анимационен интерактивен филм, за часовете по биология в обществените училища в САЩ. За целта Дейвид създава 3 модела – на човешка нервна клетка, на растителна клетка и на бактерия. Студентите буквално могат „да летят“ в тези модели, да местят протеините, да внасят и добавят вещества и да виждат какви са последствията от съответната намеса. С помощта на виртуална и добавена реалност, пред анимираното обучение се откриват ценни нови полета за развитие. В момента Дейвид Болински и екипът му създават първия пълен курс по молекулярна и клетъчна биология за ученици в средното училище, като насърчават младежите не само да учат, но и „да продължат нататък“. И дори да не станат учени, да израснат като по-добри хора. Защото знаят и си казват: „О, това се случва с мен, в мен, в моето тяло.
Това е наистина знаменателно“.

 

Дейвид Болински ще бъде лектор на събитието, организирано от TEDxVitosha, което ще се проведе на 25-и януари 2020 година.

 






Свързано

Най-големите провали на най-успешните хора в историята - част I
Акценти12.11.2019
Най-големите провали на най-успешните хора в историята - част I

Колко криволичещ може да бъде пътят към успеха?  

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
Няма нужда да обичате вино...
Акценти11.11.2019
Няма нужда да обичате вино...

...Но ако го обичате, животът става толкова по-шарен

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Почти документално
Акценти10.11.2019
Почти документално

Tри истории, които да си откраднете сами

Петя Бангьозова
География на внезапния успех
Акценти05.11.2019
География на внезапния успех

Топ 3 на местата по света, превърнали неочаквания късмет в трайно постижение

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Спайдърмен с турбийон
Акценти03.11.2019
Спайдърмен с турбийон

Последното часовникарско бижу на RJ е издръжливо като супергерой

13 Мid-century стола за изискано усещане от 50-те
Акценти02.11.2019
13 Мid-century стола за изискано усещане от 50-те

Ретрото не излиза от мода

Наталия Иванова
На върха няма място за всички
Акценти01.11.2019
На върха няма място за всички

А ако има, това връх ли е всъщност?

Емилия Колева Емилия Колева
EmSculpt – след вторите две процедури
Акценти29.10.2019
EmSculpt – след вторите две процедури

Всички сме гледали множество футуристични филми, в които героите влизат в лековити капсули или басейни и излизат “чисто нови” - със заздравели рани, отстранени тумори, изгладени лица и с жизненост на 20-годишни младежи. 

Ирена Комитова
Есенни рецепти с био кисело мляко и сирене - Джаджък "Рукатка"
Акценти25.10.2019
Есенни рецепти с био кисело мляко и сирене - Джаджък "Рукатка"

Поредица с вкусни идеи за приятните есенните дни.

Андреа Маронян