Акценти05.07.2022

Юлиан Костов пред камерата и зад завесата

За филмите на екрана и в живота, успеха отвъд очевидното и...

Елена Николова Елена Николова
+2 снимкиЮлиан Костов пред камерата и зад завесата

Юлиан, кой е любимият ти филм и защо?

Анимацията „Цар Лъв“ – на практика това е Хамлет с лъвове. Това е филмът, който ме запали по киното, още когато бях малък. Почти всяка година го гледам и винаги откривам нещо ново – в зависимост къде си в живота, ще разбереш различни неща от него. Анимациите носят особена мъдрост, лесна за разбиране с душата.

Ако можеше да изиграеш една роля (дори и в миналото) –коя би била и защо?

Много са, но ако трябва да избера, може би ще е български герой, например цар, но бих искал да го изиграя във филм с голям бюджет, в който българската история ще бъде представена на световна публика и филмът ще е направен с тази цел. Една от мисиите на продуцентските ми компании JupiterLights, както и тази с Мария Бакалова, Five Oceans, е да популяризираме българската култура в целия свят – да се познават нашите герои,  истории, митове и легенди. Но и да се говори за съвременните проблеми на българина – какви са препятствията пред успеха в чужбина и тук, в България. В центъра на работата ни са важни социални проблеми – опитваме се да създаваме изкуство, което да провокира разговор по неудобни теми. Надявам се, че все по- често ще имам контрол върху ролите, които играя.

С Мария Бакалова (снимка: личен архив)

Наскоро научих интересни факти за кинофестивала в Кан – стартирал е в отговор на най-големия фестивал тогава във Венеция, който се е превърнал в проводник на политиката на Мусолини. Социалните медии те издават, че и ти беше в Кан тази година. Разкажи ни нещо от кухнята.

Успях да гледам няколко филма там: Three Thousand Years of Longing на Джордж Милър с Идрис Елба и Тилда Суинтън, който беше визуално много красив и впечатляващ филм, а и историята за любов ме докосна. Гледах и филм с Антъни Хопкинс, Armageddon Time, и много плаках. Доста тежък филм за семейството, за кръговрата на живота, за изборите, които правим от ранна възраст, за предразсъдъците на хората към определени етнически групи. Но в сърцето на филма е дядото, изигран от Антъни Хопкинс. Разтърси ме дълбоко.

Иначе това, което може би хората не знаят, е, че пазарът на филми по време на фестивала в Кан е истинската причина цялата индустрия да се съсредоточава там в тези две седмици – една трета или една четвърт от всички филми в света се продават в Кан от продуцентски къщи на дистрибутори или се набират средства за други филми, които са пакетирани. Кан е място, където отиваш да правиш контакти, да затвърждаваш установени връзки. Мария Бакалова трябваше да бъде с мен тази година, но спечели роля и не можа да дойде. Бяхме подготвили два проекта за филми, които представих на няколко продуцентски къщи и се приеха добре. Така че продължаваме да си бутаме нещата напред.

В последните години с различните социални процеси настъпват и големи промени в киното. Да си „политически коректен“ придобива съвсем нови измерения. Какво според теб е мястото на политиката в киното?

Аз, както и почти всички в Холивуд, не смятам, че т.нар. cancel culture (култура на отричане) е нещо хубаво. Но разбира се, добрите неща, които произлязоха от доста от движенията за човешки права, допринесоха за развитие на индустрията, за включването на много исторически непредставени групи от обществото. Стана по-интересно. Но и по източноевропейския – славянския, въпрос също има раздвижване, което е неименуемо заради по-отворените възгледи на продуценти и режисьори като цяло. Доста от тях прилагат новия подход по брилянтен начин, като например Сузан Смит в Shadow and Bone и Нанси Бишъп в Борат. Посоката е правилната, макар да не съм сигурен, че съм съгласен с 20-30% от начините, по които това се случва.

Не трябва да забравяме, че всички сме хора и правим грешки. Не може да се харесаш винаги на всички и няма как да си сигурен, че всичко, казано от теб, няма да обиди някого. Обидата е чисто субективно усещане и аз вярвам в ключовата роля на свободата на изразяване, особено в изкуството. Има един израз: “All art is political” – всяко изкуство е политически заредено. Донякъде съм съгласен. Изкуството обаче може да не цели само да те замисли и развълнува, а и да те разсмее и разсее, което пак е чувство. Смятам, че нещата, които наистина ни вълнуват, винаги биха били политически некоректни за някого, все някъде.

Да, политиката наистина в общ смисъл е важна за киноиндустрията и изобщо за изкуството. Но както казах, не съм напълно съгласен с някои от начините на изпълнение. Медиите и Холивуд, както и всяка друга западна киноструктура използват източноевропейците като разменна монета – ако ти трябва някой лош във филма, някой злодей. А когато в редките случаи се прави филм, в който източноевропейците са героите, те винаги са изиграни от американци, скандинавци, англичани. Тук Мария е нашият глас – не само на българите и балканците, а на всички хора с акцент по света. Тя и Елза Патаки (съпругата на Крис Хемсуърт, който играе главната роля на „Тор“), която е испанка, както и Гал Гадот („Жената чудо“) споделят тази мисия. Какво значение има, че имаш акцент, като в Англия и САЩ може би поне 20% от хората говорят с такъв и са пълноценна част от обществото. Тогава би следвало да бъдем представени по същия начин и във филмите – като IT специалист, като просто човек, като спортист, банкер, като маникюрист.

В едно интервю казваш, че да промениш света означава да промениш живота на един човек. Каква промяна искаш?

За мен е важно във всяко взаимодействие, с когото и да било в живота ми, да се опитам да бъда най-добрата си версия и да не нося моя собствен багаж – да не позволя той да промени това как аз общувам със света около себе си. Много е важно да не комуникираме с хората на базата на това каква е тяхната позиция в света. Каква е тяхната професионална и социална позиция не би трябвало да има значение за моето общуване с било то сервитьор, продуцент, чистач, съдия, бизнес човек, известен спортист, инвеститор или каквото и да е.

Всеки малък жест, усмивка, добра дума или просто адекватно и нормално отношение може да промени целия живот на друг човек, това са невидимите връзки във Вселената. Никога не знаем какво се случва в животите на хората и защо реагират по по- особен начин. Затова не бива да съдим. Да не дърпаме спусъка, защото човешките реакции обикновено не са лично насочени към нас, а са изява на собствените проблеми и проекции, които всеки носи. Така че се старая да подхождам с повече спокойствие и добро намерение към останалите, които са част от живота ми, било то за минута, секунда, ден, година. Дължа го на себе си. Това ме кара да се чувствам лек и щастлив, не е нещо, което правя с усилие, но така съм пренастроил мозъка си още откакто бях на 20 години в Лондон. Правих си експерименти. Всички казваха, че хората в метрото там са големи темерути, че не общуват, че не се гледат в очите, че не разговарят. Аз казах „така ли”? Добре тогава, ще си направя задача: всеки ден, като ходя на кастинги с метрото, ще усмихвам поне 10 души, дали ще си говоря с тях, дали сам ще се усмихвам и ще ги усмихна и тях, нямаше никакво значение, и наистина успявах да си изпълня квотата, даже я преизпълвах всеки ден. Това, което разбрах от този експеримент, е, че светът се огъва според нашата призма и енергия. Когато научих това, нещата започнаха да ми се получават доста по-лесно. Ние имаме огромна сила, за която дори не подозираме, над това да направим живота на един човек нещастен или щастлив. Хората реагират на това, което получат. И в почти 90% от случаите реагират адекватно и усмихнато, когато получат подобна енергия.

В професионален план разбрах, че колкото повече от нас успеят, толкова повече от нас ще успеят. За мен няма значение да съм първият, най-големият, последният, за мен винаги е било важно да правя това, което обичам, и да се опитвам, когато съм в по-напреднала позиция, да помагам и на други хора да преследват мечтата си. В JupiterLights Talent Management, мениджмънт агенцията към JupiterLights Media, вече има над 40 актьори, които представляваме за кастинги в чужбина. Искам да увелича късмета и възможностите пред българския актьор. Това е единственото, което може да направим, всичко друго зависи от много фактори, но най-важното е да бъдем виждани. Ние сме тук и сме равноправна част от света. И затова исках да прокараме тази инфраструктура, която да спомогне за систематичното превръщане на българския актьор в част от световната индустрия – независимо дали живее в България или навън.

Как талантът в България може да бъде успешен навън? Какво си пожелаваш да имаме – „Оскар“, повече смелост или достъп до кастинги?

 

Примерът на Мария дава самочувствие и вяра на много деца, тийнейджъри, дори възрастни. Нейният успех сякаш накара всички в България, не само от индустрията, да мечтаят за световна реализация. Няма фундаментална разлика в това да бъдеш успешен в света или в България. Тук индустрията е много по-малка. Просто отнема между 3 и 5 години, за да пробиеш – под пробив, нямам предвид това, което се случи с Мария, защото това е космически пробив. Ако си завършил актьорско майсторство и отидеш в чужбина, може би ще отнеме 3–5 години в Англия конкретно, за да си познат на достатъчно кастинг режисьори, там има над 250 кастинг офиса. Става все по-лесно с всяка следваща година. Между 5–10 години отнема да изкарваш прехраната си само с тази професия до края на живота си, което според мен е истинската мечта. Ако можеш да правиш изкуство и да си плащаш сметките с него, да издържаш семейство, да имаш сигурен живот, не виждам какво повече би могъл да желае който и да било артист. А оттам нататък „Оскар“, награди, blockbuster, милиони – това не бива никога да е цел, не бива да бъде вътрешната мотивация. Моят личен опит е, че аз правя всяко нещо, в което играя, все едно е най- важният филм или сериал на света и че е най-важното изпълнение в живота ми. Играя всяка „роля“ сякаш е най голямата. Има много политика, маркетинг в тези награди, а и всичко е субективно. Затова предпочитах плуването, където знаеш, че си пипнал първи, втори, пети.

Един от моите „аха“ моменти беше, когато бях на 23–24 г. и разбрах, че не трябва да приемам лично отказите, че не трябва да чувствам завист към конкуренцията, защото единственото, което аз мога да направя, е да се появя и да играя. Всеки един кастинг е шанс за мен да подготвя герой, макар публиката да е един или пет човека – това не би трябвало да има някакво значение. Аз не ходя на кастинг, за да спечеля роля, а отивам на кастинг, за да изиграя роля. И ако продуцентите и режисьорът сметнат, че моята есенция и изпълнение е най-близко до това, което търсят, тогава супер, ще изиграя ролята отново. Но разбирам, че конкуренцията ми съм единствено аз.

Какво в живота е най-близко до актьорското майсторство – на какво би го оприличил и защо?

Животът е най-близо до актьорското майсторство. Все пак актьорството се опитва да имитира живота по най-добрия начин. Нашата работа е да разбираме човешките същества, съдби и как работят взаимоотношенията помежду ни.

Хората сме устроени да виждаме избирателно – например, само успеха. Не виждаме опитите, провалите, тежките моменти – разкажи за някой свой провал, какво научи в резултат на него?

 

Социалните мрежи допринесоха с огромна сила за това да сме дестабилизирани психически и да се сравняваме постоянно с неистинските животи, които хората се опитват да представят в профилите си. Успехът и известността идват с огромна цена – на личното пространство, на спокойствието, на личния живот. Но ако говорим за успех на човек в средата, в която е избрал да се развива, тогава неминуемо говорим и за съпътстващи провали и трудности. Успехът не е нещо лесно и затова е толкова важно да обичаш това, което правиш. Аз от 10 години обожавам работата си и не чувствам, че съм работил нито един ден. Имал съм много тежки моменти – такива, в които не съм знаел как да си платя наема за следващия месец в Лондон, но тогава не съм се чувствал много по-различно от сега. Успехът е да си добър човек, да се отнасяш с уважение към себе си и другите. И да даваш 100% от себе за страстта си, за нещата, на които си избрал да посветиш живота си. За да имаш добро семейство, трябва да обичаш работата си, защото 80% от живота ти преминава в нея. Това е философията ми. След най-успешния ми филм и най-голямата ми роля в драма в Англия – „Син на друга майка“, продуцентите ми казваха, че със сигурност ще бъда номиниран за BAFTA. Това обаче не се случи, а аз след това не работих 2 години, което не е свързано с филма. Той се прие добре от критиците, както и ролята ми, беше най-гледаният филм на DVD за 2017 г. във Великобритания. Но това не означава нищо, защото след това 2 години не успях да спечеля нито една роля. Така че успех е да намериш това, което те прави щастлив.

Тази година ще бъдеш лектор на предстоящия TEDxVitosha: Отвъд очевидното – каква е твоята интерпретация на темата?

Ще говоря за успеха отвъд очевидното – какво е успехът отвъд ролите, филмите, социалните медии. Всичко е отвъд очевидното – очевидните неща обикновено са продуктите на случилото се, а не са причините за него, нито движещите, мотивационните сили на един човек, който е приет за успешен в сферата си.

Знаем, че идва втори сезон на Shadow & Bone, какво друго предстои – в киното и извън него?

Shadow & Bone сезон 2 се задава. Предстои да излезе и филмът „The Toxic Avenger”, което е римейк на култовия „The Toxic Avenger” от 80-те години. Филмът е с Питър Динклидж oт Game of Thrones, Илайджа Ууд и Тейлър Пейдж и др. Не се знае кога ще излезе, но нямам търпение, защото там ролята ми е много по-различна от досега. И скоро започвам снимки по български филм, но повече не мога да кажа сега.

Снимка от продукция, "Shadow and Bone", Netflix






Свързано

FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT 2022 В УИНДЗОР
Акценти07.07.2022
FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT 2022 В УИНДЗОР

Близо до замъка на кралицата, с разходка по Long Walk в разкошния парк и в компанията на водещи брандове в луксозния бизнес. Част 2

FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT 2022 В УИНДЗОР
Акценти05.07.2022
FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT 2022 В УИНДЗОР

Близо до замъка на кралицата, с разходка по Long Walk в разкошния парк и в компанията на водещи брандове в луксозния бизнес. Част 1

Ирена Комитова
Watches & Wonders
Акценти05.05.2022
Watches & Wonders

Чудесата на часовникарското изкуство за 2022

Емилия Колева Емилия Колева
Тиери Мюглер извън въображението
Акценти27.04.2022
Тиери Мюглер извън въображението

Ексцентричен, различен и изключително креативен, френският гений на модата трансформира жените в богини чрез пищни и възбуждащи въображението тоалети

Божена Панделиева
Семенцето на магията 
Акценти17.12.2021
Семенцето на магията 

The future in motion
Акценти07.12.2021
The future in motion

A New Momentum for Human Mobility

Ирена Комитова
Въпрос на стил: Dieci
Акценти16.03.2022
Въпрос на стил: Dieci

Kъдето идваш като гост, а си тръгваш като приятел  

Ирена Комитова
Monaco Yacht Show
Акценти16.03.2022
Monaco Yacht Show

Независимо дали се интересувате от потенциална покупка на яхта, взимане под наем, дизайн или мениджмънт, това е събитието на годината

Божена Панделиева
Замръзналото езеро
Акценти10.01.2022
Замръзналото езеро

Зимни емоции в Сейнт Мориц

Мартина Захариева