Моментите, в които Земята посреща и изпраща слънцето, са сред най-красивите, поетични и възпявани природни явления. Всеки от нас има своите силни спомени и асоциации и с двете. Ако затворите очи и си представите най-красивия залез, какво изниква в съзнанието ви? Цветове, небе, топлина, притихване? Изгревите пък, поне за мен, са далеч по-малко, но още по-специални и вълнуващи. Залезите носят усещане за носталгия и красиво отминаващо време, успокоение, знак, че и този ден си отива и колкото и бурен и напрегнат да е бил, слънцето неизменно се скрива бавно зад хоризонта, необезпокоявано от прозаични тревоги. Посрещам изгрева или ако пътувам за някъде много рано, или съм на парти до сутринта. Асоциирам го с вълнуващ нов ден, свобода за постигане на всичко, защото времето е пред мен, свежест, затопляне и лекота.
Докато живеех в Лондон, често се прибирах само за уикенд и пътувах обратно с ранен полет в понеделник сутрин. Беше ми станало навик ярките цветове на изгрева да ме изпращат към често мрачните лондонски небеса, които ме очакваха. Приемах го за почти личен жест от страна на природата и знак, че скоро трябва да се върна отново.
Неслучайно будистките монаси проповядват събуждане по изгрев-слънце с молитва и дълбока благодарност за това, че сме се живи, че дишаме и чувстваме,
че имаме още един подарен ден и още един шанс да изпълним съществуването си със смисъл.
Великолепни, въздействащи изгреви и залези има на хиляди места по света. В различни класации ще срещнете места като Бали, Сицилия, Калифорния, Ибиса, Мумбай и много други. Сред моите лични фаворити за най-вълнуващи изгреви поставям на първо място Страната на изгряващото слънце, и по-точно храма „Фушими Инари“. Един от най-величествените храмове в Япония, той е идеалното място да поздравите първи показването на слънцето, преди да е достигнало до останалите кътчета на планетата.
Друго любимо място за посрещане на новия ден за мен е плажът в Маями.
Всички възможни цветове се сливат и преплитат един в друг, за да създадат вълшебна картина, сякаш извадена от въображението на някой гениален художник. Всеки изгрев носи дух и характер – някои са нежни, розово-сини, други – ярки и огнени в червено-оранжеви краски. Ако попаднете там и искате да изберете най-доброто място, South Beach е един от плажовете с най-внушителни, буквално омагьосващи гледки, които ще ви накарат да благодарите на себе си за ранното ставане или липсата на сън изобщо.
Силата и красотата, които привнасяме на всеки изгрев, се определят от емоционалния ни заряд, спомените и чувствата, които влагаме в него. За мен винаги специални ще бъдат
изгревите над босфора в Истанбул –
величествено е да наблюдаваш събуждането на този хилядолетен град, вдъхновявал гърци, римляни, кръстоносци, османци и пътешественици от цял свят. Средище на интелектуалци, завоеватели, откриватели и творци, пресечната точка на Азия и Европа, на Изток и Запад е вълнуващо място за наблюдение на идването на новия ден.
Когато се замисля за залез, първата ми асоциация е един по- особен такъв в Дубай, на който се възхищавах преди известно време. Наблюдавах го от един от любимите ми плажове – Twiggy, и освен с цветовете си ме впечатли силно с хилядите птици, които в мига, в който слънцето започна да залязва, сякаш по даден знак усилено заразмахваха криле и да летят в определена посока. Слънцето ни говори на универсален език, който не само ние, хората, разбираме.
Както много неща в живота, най-красивите залези са спонтанните – тези, които са ни заварили на неочаквани места и са ни накарали да спрем за миг, за да им се порадваме. Може би аз съм твърде пристрастна към морето, но за мен най-съвършеното съчетание е нежното спускане на яркото слънце в безбрежното синьо.
Времето леко захладнява, появява се вечерен вятър, а слънцето бавно целува водата за лека нощ. Един от любимите ми залези е този в Мускат, Оман. Там времето сякаш е спряло, динамиката на деня е останала някъде много надалеч и десетки нюанси златисто се преплитат до създаването на съвършената картина на отиващия си ден.
Често асоциираме думата „залез“ с нещо необратимо, край, отминала слава. Природата ни учи, че всичко е преходно и че начало и край няма – изгревът и залезът са от двете страни на знака за безкрайност, който никога няма да бъде прекъснат.
Ако имаме сетива за красотата и ги отворим, за да се свържем по-осъзнато и по-дълбоко с природата, изгревите и залезите ще ни научат, че без значение какво се случва, началото и краят всъщност винаги са красиви – от нас зависи с какво отношение към живота ще започнем деня си и как ще му благодарим за уроците, които ни е подарил, преди да заспим.
Пътят на слънцето крие особена магия и тя има способността да прави чудеса, особено когато я споделим с човека, когото намираме за правилен. Тайланд, Сингапур, Финландия, Бразилия или у дома – мястото е важно само когато си в добра компания.
Елена Николова
Емилия Колева
