Червени кецове, бира, пуканки и Андре Рийо

От редакторите25.06.2018

Червени кецове, бира, пуканки и Андре Рийо

Биляна Константинова

Чифт червени кецове, светлосини къси чорапи, протъркани дънки и разкопчана до третото копче (все пак!) риза. Ляв мъжки крак, изпънат на пътеката, и десен – разтворен в почти съвършен, но ужасно неестетичен шпагат. Тапициран стол и място за 200 лв. Само след минути на сцената ще излезе Андре Рийо – в секундата, в която стрелките на часовника отбележат предварително обявения начален час на концерта. Професионална точност, от която биха могли да вземат пример много негови звездеещи се колеги от други жанрове, но не за това е разговорът.

Червените кецове и дънките! Бирата, пуканките и варената царевица. Цялото човешко безумие (за да не го нарека простотия), което се изсипва пред пищната, цветна, обляна от светлината на кристални полилеи сцена, за да се пресели през следващите три часа в една друга, не само музикална, но и естетическа вселена, но й създава съвършено погрешен контекст. В този момент ми се иска да имаше фейсконтрол. Вероятно тогава щеше да се запълни само ложата.  

За Бога, хора, не сте на рок концерт! Великолепието предполага великолепие! Но действителността не спира да изненадва.

Мислех си да намеся възпитанието, общата и не чак толкова обща култура, новите порядки, натрапчивата псевдотолерантност, която ни заобикаля, и т.н., но щеше да прозвучи прекалено претенциозно. Истината е, че става въпрос преди всичко за отношение – на първо място към себе си и по-сетне към онези, които от висотата на своята виртуозност споделят с теб изкуството си. Това ме навежда на мисълта, че нещо рязко се е случило с нас, човеците. Някъде по пътя сме приели доброто отношение за даденост и изтъкваме необходимото самочувствие, за да го изискаме от околните, но не ни достига самокритичност да го поискаме от себе си. И по-лошото, не изпитваме потребност от това.

Знаех, че няма да видя вечерни тоалети и костюми, макар че би било чудесно, но не предполагах, че в лъснатите до блясък обувки на маестро Рийо и неговите музиканти ще се отрази толкова много нехайна ежедневност, облечена в дънки, потници и, за жалост, дори къси панталони. Обидно е – преди всичко за притежателите им!

Червените кецове са само върхът на айсберга. Те, макар да не блестят, също отразяват отношението на онзи, който изповядва правилото, че който плаща, той поръчва музиката. И при други обстоятелства, в друга обстановка, в други часове на денонощието, с един друг тип музика е точно така, но тук билетът от 200 лв. в ложата има съвършено друга стойност (както и този от 80 на трибуните впрочем). С него си купуваш възможността да се докоснеш физически близо до аурата, която един човек, излязъл да сподели с теб късче от безкрайната си душа, излъчва. Нищо повече и нищо по-малко. Някак не върви да се изправиш пред него в цялото си дънково изящество и стиснал бира и пуканки в ръце, да им сводничиш за среща в твоя стомах.

Великолепието изисква великолепие. Точка!

And the waltz goes on…






Свързано

Най-скъпоценният елемент на Земята?
От редакторите19.06.2018
Най-скъпоценният елемент на Земята?

Как водата се превърна от основен продукт във форма на лукс и какво можете да направите по въпроса

Александра Трайкова
Живот като на снимка
Мода04.06.2018
Живот като на снимка

Няма значение, че черно-белите фотографии изглеждат по-добре

Андреа Пунчева
Вторник е охрено жълт
От броя05.06.2018
Вторник е охрено жълт

Открих, че имам синестезия, на 18 г. Някои от вас ще го разберат сега

Андреа Пунчева
Предлагането определя търсенето
Животът17.05.2018
Предлагането определя търсенето

Какво можем да научим от „баба Пенка“ за хазарта и медиите?

Андреа Пунчева
Безобразният Ню Йорк
От броя30.05.2018
Безобразният Ню Йорк

Всичко, което чувате за него, е вярно

Делфини в Босфора
От редакторите15.05.2018
Делфини в Босфора

Колко удоволствия можем да изброим за 60 часа в Истанбул?

Андреа Пунчева
Студът е моят топъл приятел
От броя17.05.2018
Студът е моят топъл приятел

Колко трябва да ви платят, за да влезете в басейн с леденостудена вода за… две минути? Е, в случая ние платихме за студоволствието.

Ирена Комитова
Тя НЕ е луда
От броя08.05.2018
Тя НЕ е луда

Или поне така твърди първата жена, преминала по 4500-километровата китайска стена. Пеша.

Емилия Колева
Дигитален пост
От редакторите02.04.2018
Дигитален пост
Биляна Константинова