От редакторите28.06.2018

Подаръци от мен за мен

Да подаряваш е изкуство и висша форма на егоизъм.

Емилия Колева Емилия Колева
Подаръци от мен за мен

5 броя имени дни. 22 броя рождени дни, последният от които беше точно вчера. Това е равносметката само за първите 6 месеца от годината: 27 подаръка за много специални за мен и семейството ми хора, които се надявам да сме зарадвали поне наполовина на удоволствието, което аз самата получавам от измислянето, избирането, търсенето, намирането и връчването на всеки един от тях. Това са средно по 4–5 подаръка на месец, или приблизително по 1 на седмица. 27 повода да се вълнувам, 27 начина да зарадвам себе си от процеса на подаряването. Егоистично, нали?

Забелязвам, че в последните години ставам все по-организирана, вероятно защото имам все по-малко време да обикалям. Започвам да мисля от рано и не чакам последния ден, част от нещата поръчвам онлайн (благодаря на Джеф Безос и компания), защото въпреки вътрешно заложения ми афинитет към пазаруването се оказа, че с времето развивам своеобразна непоносимост към молове и прилежащите им тълпи от хора. Именно за да ги избегна, се опитвам да начертая стратегия. Имам няколко любими подхода, които ще ви споделя с идеята да ви вдъхновя за следващия подарък, който ще ви се наложи да направите.

 

Точно в десетката

Има случаи, в които нещата се случват от раз. Попадам на нещо, набелязвам го и само чакам човекът да има подходящ повод. Много често това са неща, които са свързани с нечие хоби или професия. Ако партньорът ви например е фен на някой европейски футболен отбор до такава степен, че да не може да спи няколко нощи след загубен мач, то е повече от сигурно, че няма нищо, което да го зарадва повече от артикул на любимия клуб. Ако пък искате да стигнете още по-далеч, организираното посещение на футболна среща с няколко дни престой в съответния град ще ви осигури първото място в класацията на най-добрите подаръци. Интерпретации на тази тема има безброй и е почти невъзможно да сбъркате.

 

Да заложиш на сигурно

Някои хора не успяват да скрият разочарованието си при получаването на несполучлив подарък – сестра ми е един от тях. Има си свои специфични предпочитания и в повечето случаи е трудно да я уцелиш. Още от дете не е успявала да се прикрие, когато нещо не й хареса, а когато порасна, просто каза на всички ни: „Не ми подарявайте неща, без да сте ме питали, защото само си давате парите на вятъра“. А за някой като мен това е равносилно на тотален провал. За да си спестим взаимното разочарование, подходът ми с нея е винаги да я попитам дали си е харесала нещо напоследък. Тя ми казва какво е, купувам го и така съм сигурна, че всичко ще е наред. И понеже някак си не мога да се примиря с абсолютната липса на елемент на изненада, винаги добавям нещо дребно, за което тя не е предупредена. Всички са доволни, а аз отново съм си направила кефа.

 

Предизвикателството

Понякога обаче не е толкова лесно. Чудя се със седмици какво да избера. Това обикновено се случва за хората, на които съм подарявала десетки неща вече, а не искам да се повтарям. Тук обикновено дилемата е между нещо практично, което ще влезе веднага в употреба, или нещо по-нестандартно. Признавам, че най-голямо удоволствие ми доставят персонализираните подаръци, онези със специално намигване към празнуващия, с чувство за хумор и сантимент. Това са особени моменти на вдъхновение, когато идеята пристига, без много да си я търсил. И когато дойде, о, тогава настъпва истинската радост! Започва търсенето на начини да се реализира и е задължително в началото някой да ти каже: „Това няма как да стане“. Е, в почти 100% от случаите се оказва, че начин има, стига да не ви мързи. Искам да подаря черни безлимитни кредитни карти, издадени от банка, носеща името на рожденичката. Пътят от „О, това няма кой да ви го направи“, „Ще ви излезе много скъпо“, „Няма време, срокът за изработка е 6 месеца“ и други подобни до смеха по време на празника е предизвикателството, което всъщност прави процеса на подаряване толкова вълнуващ. И колкото по-сложно е, толкова по-удовлетворяващ е крайният резултат.

 

Вижте още: Живот като на снимка

 

Разбира се, никой не може постоянно да измисля нови и нови оригинални идеи за подаръци. Затова и няма как 27 от 27 да са такива, но се надявам адресатът на всеки един от тях да е усетил желанието ми да покажа, че е важен за нас. И че сме благодарни да бъдем част от неговия празник. Прекрасно е да имаме толкова много хора, на които да подаряваме, а в оставащите 6 месеца до края на годината ще има още поне толкова. Сред тях са двама особено специални рожденици – един, който ще стане на 6, и един – на 36. Какво ще им забъркам? Вече се готви нещо вълнуващо…






Свързано

Ода за жената
Животът10.10.2018
Ода за жената

Често думата феминизъм предизвиква крайни реакции. Обещавам ви, че този случай не е такъв, защото ще ви запозная с… Нея.  

Йоана Иванова Йоана Иванова
А Вие от кой тип сте?
Дизайн и култура03.10.2018
А Вие от кой тип сте?

Human Design: как да взимаме решенията правилно спрямо нас самите

Антония Стоилова Антония Стоилова
А design for life*
От броя05.10.2018
А design for life*

Обръщение от редактора на PREMIUM Lifestyle за The Design Issue - октомври / ноември 2018

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Какво ни е страх да си кажем за българската бизнес среда
От редакторите26.09.2018
Какво ни е страх да си кажем за българската бизнес среда

Всички прилики с действителни лица и събития са реални. За съжаление.

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Michelin Guide за напреднали
Гурме21.09.2018
Michelin Guide за напреднали

„Не се нуждаете от сребърна вилица, за да ядете добра храна.“ – Пол Прюдом, кулинар

Градусът има значение
Гурме02.08.2018
Градусът има значение

Колко охладени трябва да са различните алкохолни напитки?

Емилия Колева Емилия Колева
Босабол, октопуш и още странности за лятото
От броя01.08.2018
Босабол, октопуш и още странности за лятото

Горещите спортове са не само забавни и зареждат с енергия, но и са повод да подишаме чист въздух и да си набавим ценна доза витамин D.

Антония Стоилова Антония Стоилова
Един ден… по лютите хълмове
От броя26.07.2018
Един ден… по лютите хълмове

Когато сетивата ти са едновременно във възторг и агония.

Антония Стоилова Антония Стоилова
„Усещам, значи съм.“
От броя13.07.2018
„Усещам, значи съм.“

Има нещо безпардонно в човешкия порив. Той хедонистично търси сбъдването си - непокорен дух, който се радва на живота, без да го интересува кой гледа.

Андреа Пунчева Андреа Пунчева