От редакторите06.11.2018

Да откриваш милиони

Разговаряме с Андреа Юнгман, управляващ директор за Австрия, Унгария и Полша на една от най-големите аукционни къщи в света – Sotheby’s

Емилия Колева Емилия Колева
+2 снимкиДа откриваш милиони

Тя работи за Sotheby’s от 1989 г., а от 2001-а е управляващ директор за Австрия и Унгария. През 2004 г. е назначена и за старши директор на Sotheby’s Лондон. Освен за продажбата на „Избиването на младенците“ на Рубенс през 2002 г. за 49.5 млн. лири е имала ключова роля и в тези на няколко значими творби на Егон Шиле и Густав Климт, включително рекордната продажба на пейзажа на Климт през 2010 г. „Църква в Касон (Пейзаж с кипариси)“ за 26.9 млн. британски лири. През 2011 г. пък води търга за друг шедьовър на Климт – пейзажа „Лицлберг на Атерзее“, който е продаден за 40.4 млн. долара в Sotheby’s  Ню Йорк. За дългите години сред изкуство за милиони и страстта да откриеш нещо ново, която те буди всеки ден, ни разказва Андреа Юнгман, която посети София за първи път по покана на Bank Gutmann.

Г-жо Юнгман, работите за Sotheby’s от почти 30 години – разкажете ни за работата си, кое е онова, което ви задържа в компанията толкова дълго време?

Най-интересното в моята работа е да откривам и да виждам със собствените си очи наистина изключителни, много специални произведения на изкуството. От друга  страна, контактът с хората, които притежават тези творби, е много любопитен. Както се досещате, колекционерите не са обикновени хора – много често те имат дълга семейна история. През последните 18 години се занимавам и с реституция – това е много специална област, която изисква особени преговорни умения, човечност, етика и това да можеш да се отнасяш с хората по правилния начин, за да спечелиш доверието им. И именно това ме кара да продължавам, защото когато, да кажем, се продаде някое произведение на Климт, се появява следващото предизвикателство със своята си история. А нашата работа е донякъде и детективска – да откриеш някоя творба, да намериш начин да стигнеш до нея и целият процес по преговори да започне отначало. Това е изключително интересно.Търговете много често приличат и на изложби и се стараем да представяме изкуството по интересен и атрактивен начин – използваме и новите технологии като виртуална реалност, която позволява да се разходиш из картина на Салвадор Дали.

Разбирам, че зад всяка продажба се крие и някаква специална емоция, за да бъде тя успешна. Ще споделите ли опита си с някои не толкова известни предмети, които сте продавали?

Нормално е големите имена и внушителните суми да остават в съзнанието по-дълго време. Няма да забравя обаче една история, когато във Виена беше дошъл експерт по старинни картини и отидохме извън града до малко селце, в една много неугледна къща. Естествено, първата ни мисъл беше: „Тук няма как да има истинско произведение на изкуството“. Влязохме вътре, беше смешно, защото навсякъде имаше кучета и котки, а на стената беше окачена много стара картина. Беше тъмно и не можехме да видим добре, но моят колега от Лондон каза:„Това може да се окаже нещо специално“. Оказа се, че картината е на художник от XVI век, която оценихме на 250 000 британски лири, а това беше значителна сума за нейните собственици, които просто я бяха наследили. Продадохме картината за около 500 000 лири, а хората бяха толкова благодарни, че им помогнахме да открият картината и да я продадат добре, че ми изпращаха писма и картички за Коледа години наред след това. Всъщност такива истории дават още повече смисъл на работата ми – имам много клиенти, с които продължавам да поддържам връзка и до днес, въпреки че нямаме бизнес отношения.

Търговете много често приличат и на изложби, а ние представяме изкуството по атрактивен начин – използваме виртуална реалност, която позволява да се разходиш из картина на Салвадор Дали.

Вероятно защото цялостното преживяване и историята, която ви свързва, натежава спрямо сухите факти?

Всъщност именно историята прави един търг успешен. Колкото повече можеш да разкажеш за една творба, толкова по-добре се отразява това на цената. Ако погледнете днешните търгове – всеки от тях разказва някаква история. Не просто представяме предмет за продажба, а целият процес е дирижиран по един елегантен начин, като започнем от подредбата на поредността на отделните артикули и минем през маркетинга, когато невинаги на преден план излизат само големите имена. Понякога интересните истории идват с по-малките творби, които привличат вниманието на хората и се

продават добре.

Изпреварихте следващия ми въпрос в синхрон с темата на броя ни – щях да ви питам за дизайна на перфектната продажба?

Да, всъщност през последните 10, а може би и малко повече години продажбите се случват с много усилия и предварителна подготовка. Най-скъпите артикули например никога не се предлагат от самото начало, водещият на търга трябва да умее да набере  скорост и да управлява това усещане у аудиторията. Освен това има и много съпътстващи елементи, които допринасят за цялостното изживяване – обядът, коктейлът, вечерята за специални гости. Също така много често правим два търга в един – да кажем, продажба на картини и продажба на мебели. Създаваме различна атмосфера, като пресъздаваме обстановката от стар апартамент например. Търговете много често приличат и на изложби и се стараем да представяме изкуството по интересен и атрактивен начин – използваме и новите технологии като виртуална реалност, която позволява да се разходиш из картина на Салвадор Дали. Хората са изключително впечатлени от подобни неща и дори се редят на опашка.

Още: Рекорд и добро дело

И има защо! Кой не би искал да се разходи буквално в света на Дали? Изглежда, че новите технологии всъщност подпомагат „старото“ изкуство?

Да, определено. През последните 3-4 години ние в Sotheby’s направихме сериозна дигитална стъпка – имаме най-много последователи в социалните мрежи от укционните къщи, работим с компания за изкуствен интелект и намирам всички тези процеси за много интересни, защото те нямат много общо с търговете.

Онова, което създаваме в дигиталното пространство, е своеобразен виртуален свят на изкуството за почитатели, колекционери, артисти – видеа, интервюта с интересни хора. Дори и да не сте колекционер или потенциален купувач, можете да намерите любопитно съдържание на уебсайта. Много често, когато пътувам, използвам времето, за да разгледам сайта, и винаги откривам нещо ново – имахме например еротична разпродажба, където Памела Андерсън беше поканена, и имахме интервю с Дита фон Тийз.

Е, това определено звучи интересно.

Да, на ръба с изкуството, но все пак от правилната страна.

 

Първата ни мисъл беше: „Тук няма как да има истинско произведение на изкуството“. Когато влязохме вътре, попаднахме на картината от XVI век, която оценихме на 250 000 британски лири.

 

Работата ви е свързана с региона на Австрия, Унгария и Полша – кажете ни по какво се различават тези пазари с по-големите в Лондон и Ню Йорк?

Разликите са много. Лондон, Ню Йорк и Хонконг са големите световни центрове на изкуството. Китайският пазар се разрасна и продължава да се разширява. В Европа например пазарите са по-скоро локални, и трите страни, за които отговарям, нямат международни продажби, каквито се случват в Лондон и Ню Йорк например. Всъщност в тези региони Sotheby’s не провежда търгове, а търси произведения, които да бъдат продадени в големите световни центрове. Вярвам, че все още има много неоткрито изкуство. Преди няколко години например направихме търг, който се провежда всяка година, за творби от XX век от Централна и Източна Европа. В Sotheby’s се стремим да отговорим на търсенето, но също така търсим и ниши там, където усещаме, че би могло да има интерес да представим и нещо ново. Затова и нямах търпение да посетя София, защото съм сигурна, че има много интересни неща за откриване тук.

А пък след време можем да говорим и за по-сериозно присъствие на Sotheby’s в България?

Определено, това е една от причините да приема да отговарям за Полша и Унгария – защото вярвам, че тези региони има много какво да покажат и искрено се вълнувам от това.

Един последен въпрос, който вероятно са ви задавали, но със сигурност е любопитен за читателите ни – кои са най-евтиното и най-скъпото нещо, които сте продали?

Най-евтиното сигурно е било някоя чиния за 100 евро от разпродажба на благородническа фамилия, когато освен изкуство се разиграват и предмети, принадлежали на някой граф например. Едно от най-скъпите е произведението на Рубенс, което продадохме през 2002 г. Интересното е, че то беше открито в Австрия, но в началото не знаехме, че е Рубенс, и го разбрахме в Лондон. Беше оценено на 2 до 3 млн. лири, а го продадохме за 49.5 млн.

Вижте също: Три ревюта на Dolce&Gabbana край езерото Комо






Свързано

А design for life*
От броя05.10.2018
А design for life*

Обръщение от редактора на PREMIUM Lifestyle за The Design Issue - октомври / ноември 2018

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Какво ни е страх да си кажем за българската бизнес среда
От редакторите26.09.2018
Какво ни е страх да си кажем за българската бизнес среда

Всички прилики с действителни лица и събития са реални. За съжаление.

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Michelin Guide за напреднали
Гурме21.09.2018
Michelin Guide за напреднали

„Не се нуждаете от сребърна вилица, за да ядете добра храна.“ – Пол Прюдом, кулинар

Евелин Цанева Евелин Цанева
Градусът има значение
Гурме02.08.2018
Градусът има значение

Колко охладени трябва да са различните алкохолни напитки?

Емилия Колева Емилия Колева
Босабол, октопуш и още странности за лятото
От броя01.08.2018
Босабол, октопуш и още странности за лятото

Горещите спортове са не само забавни и зареждат с енергия, но и са повод да подишаме чист въздух и да си набавим ценна доза витамин D.

Един ден… по лютите хълмове
От броя26.07.2018
Един ден… по лютите хълмове

Когато сетивата ти са едновременно във възторг и агония.

Антония Стоилова Антония Стоилова
„Усещам, значи съм.“
От броя13.07.2018
„Усещам, значи съм.“

Има нещо безпардонно в човешкия порив. Той хедонистично търси сбъдването си - непокорен дух, който се радва на живота, без да го интересува кой гледа.

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Подаръци от мен за мен
От редакторите28.06.2018
Подаръци от мен за мен

Да подаряваш е изкуство и висша форма на егоизъм.

Емилия Колева Емилия Колева
Червени кецове, бира, пуканки и Андре Рийо
От редакторите25.06.2018
Червени кецове, бира, пуканки и Андре Рийо

Биляна Константинова Биляна Константинова