+23 снимкиЗанзибар: Keep calm and hakuna matata!

Пътешествия04.07.2017

Занзибар: Keep calm and hakuna matata!

Eдна дългогодишна мечта, която по някакъв начин се сбъдна. Но не съвсем…

Биляна Богданова

В моите представи островът беше едно райско кътче с гъста растителност във вътрешността и обримчено с бели плажове, палми и коралови рифове. Много бях чувала и за разнообразието от подправки, които се произвеждат от кората и семената на най-различни дървета в горички покрай пътя – фермите за подправки. Знаех за очарованието на каменния град Stone town (старата част на град Занзибар) с английските колониални къщи, цветните платове, тесните улички и магазинчета, пълни със сувенири, шалове и произведения на изкуството. А самият град Занзибар в новите му части носи една малко по-различна атмосфера на забързаност и суетене, прашни улици, огромни пазари с продукти, изложени върху чаршафи по земята, и тълпи от много шарени хора. В общи линии – един огромен цветен битак.

С цялата тази романтична представа тръгнах от летището на Дар ес Салам, качвайки се на една 10-местна Cessna, с която трябваше да стигнем до острова. За щастие,

пилотът даваше вид, че знае какво прави,

облегнат с ръката на вратата на самолета, като на градска маршрутка. Между нас и него нямаше преграда, а на съседната седалка си седеше един от пътниците. Напук на очакванията ми, излетя и кацна учудващо гладко.

И дотук с гладките неща… Занзибар ме посрещна с дъжд и лошо време, което продължи три дни. Бях му бясна на този остров. Казах си, че крачето ми повече няма да стъпи там – да не би пък да е единственият остров с бели пясъци и тюркоазена вода?! Не е много романтично на тропически остров да вали на кратки пресекулки от сутрин до вечер.

Нито пък е много разнообразно да живееш на 20 крачки от морето и да не можеш дори да го пипнеш. Освен че сериозно си валеше, на цялата работа и океанът го НЯМАШЕ. Попаднах в период, в който два пъти на ден имаше отлив – сутрин морето вече се беше дръпнало половин километър навътре и идваше чак следобед.

Не можах да влезна в него, само си го гледах от разстояние, но пък това беше една изключително интересна и красива гледка, която си струваше да се види. Когато се дръпнеше, водата оставяше след себе си десетки метри ситен като брашно пясък, камъни и водорасли, които

местните събират, изсушават и правят козметични продукти от тях.

На четвъртия ден се събудих от шум на вълни и се оказа, че водата си е там – спря да се изтегля и се местеше почти незабележимо. Този отлив и прилив така и не ги разбрах до края как точно работят и кога къде трябва да е водата.

И тогава островът ми се усмихна. Слънцето изгря, Занзи разцъфна в цялото си очарование, местните свалиха пуловерите и партитата започнаха. Животът си тръгна както си му е редът. Никой за никъде не бърза и най-важното – не се преработва. Храната така или иначе си им пада по главите от палмите, а те по цял ден си се събират на групички и си лежат на пясъка или на каменните лежанки пред къщичките. Pole pole (полека-полека) е мантрата на острова. Два дена една „мама Африка” ме гони да ми прави масаж и когато най-накрая аз отидох да я намеря под палмата, тя каза с лека досада „Oh, now?!”. Получих обаче  един от най-добрите масажи, които някога са ми правили. И най-накрая успях да вляза океана. В този ред на мисли

не оставяйте нищо на плаж с маймуни,

ако не искате да се озове високо по дърветата. За щастие на такива места винаги има някой, който успява да се катери добре по палмите.

Аз имах късмета да отседна в къщата на местен човек и това ми помогна да видя живота в едно нормално крайбрежно село на източния бряг. Всичко е малко като във виц. Не е, че местните лъжат, не. Тръгват с голям ентусиазъм и желание. Просто някак си не им се получава. С най-голямата и мила усмивка на света ви казват hakuna matata – не се притеснявай, няма проблеми. И точно тогава е моментът, в който да започнете сериозно да се притеснявате. Островът определено учи на търпение и приемане:

на храната в ресторант й трябват час-два, за да пристигне.

И няма никакъв смисъл от ядосване и гневене. Просто имаме различни гледни точки, предизвикани от различен житейски опит и култура, които от своя страна са ни научили да реагираме различно.

Отдавна слушах за гмуркането на Занзибар и най-вече за красивия атол на Мемба (Mnemba). Аз съм запалена гмуркачка от години и това се очертаваше като единствения шанс за моето хубаво изкарване на този остров. Занзибар предлага условия за гмуркане целогодишно, най-добре е да се съобразите с „гарантираните” периоди – средата на февруари до средата на май и от средата на октомври до средата на декември.

Занзибар не е точно Африка. Той е полуавтономна област на Танзания, която има желание да се отдели напълно, въпреки че нямат нищо освен туризъм, банани и кокосови орехи. Той е странна смесица от мюсюлманска култура, африкански нотки, островитянски начин на живот и безгрижие. Според мен най-вече островитянски начин на живот. Едвам дочакват да мине свещеният месец на Рамадан и започват да се забавляват. Отбелязват края с едно голямо празненство, като още от сутринта хората се обличат празнично (а това са много цветове, дантели, панделки и диадеми накуп), готвят много храна и канят гости, а момчетата и мъжете обикалят и свирят по къщите.

На източното крайбрежие, където са най-красивите плажове, са и най-хубавите партита. Селцата Jambiani, Paje, Nungwi, Matemwe са изключително очарователни. Къщите за гости и хотелите са редом до жилищата и колибите на местните и предлагат множество ресторантчета и барчета.

Тук нищо не започва от рано, както и не завършва рано.

Всъщност завършва рано, но рано на следващата сутрин. Всеки ден забавата е на различно място в околността. На тези партита всички се забавляват на равни начала – туристите; масаите, дошли от континенталната част, за да им продават сувенирите си; човекът, който всеки ден се качваше на една палма за кокосови орехи; местните инструктори по кайт и гмуркане; собствениците и управителите на хотелите. За мен особено любопитна гледка беше как танцува масай на хаус музика. Даже и аз танцувах с него.

Не мисля, че някой може да е ядосан дълго време на този остров, дори и да вали като из ведро няколко дена. В крайна сметка си тръгнах убедена, че крачето ми отново ще стъпи на Занзибар и вече започвам да планирам кога да се върна.

Keep calm and hakuna matata!






Свързано

Масаитe: запазеното племе на Източна Африка
Пътешествия16.08.2017
Масаитe: запазеното племе на Източна Африка

В Танзания има повече от 120 племена. Но само едно упорито отказва да живее в крак с времето.

Биляна Богданова
Пътешествие в страната на текилата
Гурме11.08.2017
Пътешествие в страната на текилата

От 2002 г. досега произведените количества са се увеличили със 121%.

Биляна Константинова
Добре дошли на борда на най-добрата Бизнес класа
Въздух, суша & море31.07.2017
Добре дошли на борда на най-добрата Бизнес класа

С Qatar Airways пътуването е част от преживяването, наред с дестинацията, особено когато си говорим за Бизнес класата на първокласната авиокомпания.

Младите изобретатели на Танзания
Пътешествия28.07.2017
Младите изобретатели на Танзания
Биляна Богданова
Новата класика в лятната почивка
Пътешествия27.07.2017
Новата класика в лятната почивка

Планината привлича любители на красивата природа целогодишно и мнозина я избират за своята почивка през топлите сезони, защото всичко наоколо е искрящо зелено, а прохладата е опияняваща. Лято като никое друго може да си осигурите с новите предложения, достъпни за Вас с карта Visa Gold, Platinum или Infinite.

Да изживееш Токио
Пътешествия18.07.2017
Да изживееш Токио

Разходка през един от най-вълнуващите градове в света

Никола Неделчев
Доброволчеството: Пътешествие с мисия в Танзания
Пътешествия13.07.2017
Доброволчеството: Пътешествие с мисия в Танзания

Общо взето, win–win ситуация.

Биляна Богданова
Гурме пътешествия по света с Qatar Airways
Пътешествия27.06.2017
Гурме пътешествия по света с Qatar Airways

Първокласната авиокомпания ни е подготвила специални цени на билетите до някои от най-вкусните дестинации.

Топ 5 различни преживявания, когато сте в Бали
Пътешествия26.06.2017
Топ 5 различни преживявания, когато сте в Бали

Мартина Захариева