От броя17.04.2018

Да галиш пингвин, да яздиш делфин, да плуваш с кон

И още за усещането да изживееш мечтите си.

Магдалена Гигова
+6 снимкиДа галиш пингвин, да яздиш делфин, да плуваш с кон

Общуването с всякаква живинка е балсам за душата на отявления зоофил, но има срещи, които остават гравирани в сърцето. Слонското СПА, когато симпатичният гигант гребеше с хобота си вода от малко коритце и я изливаше върху мен, докато се крепях на гърба му. Приветливият гепард, чийто приятно грапав език се разхождаше от китката до рамото ми. Да, наистина са точно като за TheFeelGoodIssue, обаче къде-къде по-незабравими са сбъднатите ми мечти! Тъкмо за тях ще ви разкажа…

Винаги съм искала да усетя какви са на пипане антрацитните гръбчета на пингвините, докато смешно се щурат с походка на почерпени диригенти с фракове. Случи ми се. При това не сред ледената пустош на Антарктида, а в... лепкавата от жега Манила. След като е поел максимална доза култура и история, къде да отиде човек, щом най-близките читави плажове са на 100 км от столицата на Филипините, а морето наоколо има химическия състав на ядрен отпадък? В OceanPark, разбира се! Претупах набързо „Тунела на смъртта“ със стъклени стени, зад които многозъби акули те измерват с прецизния поглед на гурман, оглеждащ вечерята си. Препускането ми към пингвините за малко бе спряно от нирваната на медузите. Не можех да си представя, че

отблъскващото желе с жилеща репутация

може да бъде толкова успокояващо, когато се носи плавно в аквариума, осветено в ярки цветове. Дори и без унасящата музика, по-чувствителните сякаш потъват в удобна утроба, която нежно ги залюлява. Призрачно носещите се древни същества замайват разсъдъка и почти не се сещам за шегата, че медузата е прякото доказателство как можеш 90 000 години чудесно да си живееш без мозък.

Разсъжденията мигом потъват в 100-процентовото усещане за чиста радост, което се стеле в съседство. Спретната редичка от мераклии да общуват с пингвините чака търпеливо да се качи в нещо като мостик на подводница – кръгъл отвор, който излиза направо сред ледената обител. Наоколо лъчезарните животинки стоят с разперени като за прегръдка крилца и очакват поредната порция риба, с която посетителите надлежно са се снабдили.

1

Поемат я деликатно с човките си, но не се отдалечават, а дават възможност да им се порадвам, да ги погаля, че дори да ме клъвнат приятелски. Очаквах кожата им да е гладка, а тя е грапава като жакард от закърнелите пера – къси, широки и близко разположени, които ги изолират от водата и ниските температури. Пингвините имат повече пера в сравнение с други птици, около 100 на квадратен инч. Погалвам за последно любимците си, избутана от нетърпеливи филипинчета, които напират за първи път да видят и пингвини, и лед.

4

Другият осъществен наяве сън от детството ми е плуването с делфини. Който е израснал с анимационния филм „Ум – белият делфин“, ще ме разбере. В DolphinDiscovery на Ривиера Мая в Мексико осъзнах, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления. Впуснах се във въртележката с нови усещания и гребях възторг с пълни шепи. Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете ми. В друг треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети тюлени правят закачливи лупинги...

Тревогата как ще се увековеча, когато палувам с делфините, е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се оказах заобиколена от „придворен“ оператор и фотограф, ми стана ясно защо. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. В басейна дресьоркатаОлимпия представя себе си и

делфина Мадона

Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят в продължение на година. Олимпия разкрива защо награждава питомката си с калмари за добре изпълнен номер. Много просто! Делфинката е на диета. Мекотелите съдържат 90% вода, а рибата е богата на протеини и бъдещата майка пълнее. Което хем разваля фигурата й, хем намалява ищаха за работа. Следим през маските елегантните движения на Мадона за „запознаване“ с нас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ни се иска да харесва лично нас, на нас да се усмихва с милата си делфинска уста. Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви целуне“ и задържа, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани – делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема , а тя ви разхожда като шейна из басейна.
„Дай малко назад, не крий лице, задръж така!“, виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ме заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който съм легнала. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене“ из басейна.

2

Хващам ги за перките и се понасям… към дебрите на невъобразимия кеф! Накрая двете, плувайки странично, ни махат за сбогом с перките си. Махаме и ние. Вече сме забравили, че е само дресура, за нас това е нова любов. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и дружелюбно както благ чичо към 5-годишния си племенник. И неусетно ни възпитават.

Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за „много важна прожекция“. Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер“, надпис „в главната роля Мадона“. И всеки има своите три минути слава в обятията.

Не по-малко завладяващо е плуването с кон на Бахамите. Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол (и почти толкова бял) пясък, тюркоазени води, облаци-валма захарен памук… HalfMoonCay, един от 700-те Бахамски острова. Този обаче е собственост на круизна компания и е аранжиран специално за луксозните пасажери от корабите. Кокетен параклис се гуши в туфа от бугенвилеи. Вътре е хладно и дъхаво. Вместо икони по стените странно съжителстват шалове батик с миди, раковини и копия ... от картини на Йеронимус Бош. В ъгъла подрънква шампанско. Оказва се, че предстои венчавка.

3

Свещеникът прилича повече на морски капитан в бялата си униформа, обкичена с акселбанти и златни ширити. Не знам доколко е валиден бракът, сключен там, но младоженците са се взели съвсем насериозно – бяла рокля, воал, пухкави шаферки със сатенени рокли. Странно, но докато пият виното си на плажа, съвсем не изглеждат нелепо. И получават поздравления от десетки непознати по бански с лъщящи от слънцезащитно масло ръце. Ако нямате приключенски дух, задължително изгаряте под неумолимото карибско слънце. Ако имате – пак изгаряте, но след като сте плували в океана върху кон. Лъскав като къс кюмюр,

Черният жребец се врязва в тюркоазената вода

Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите талази и гъделичкащия таен страх. Разбира се, конете са толкова кротки, че дори и най-непросветеният ездач успява да се задържи върху гърбовете им. С непрекъснатия си нежен шепот в ухото на благородното животно се опитвам да компенсирам мижавите си умения. Враният жребец на име Speculation (спекулация, предположение – от англ.) се втурва в галоп и се забавлява дори повече от мен.

4

На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на истерия, повлечена от юздите като на водни ски. Оказва се трик, предназначен за тръпка на по-куражлиите туристи. Брей! Конете били и психолози. Да, знам, чевсекикъта в сърцетосисвои Feel Good мечти. Постигнахчастотсвоите. Желаяго и навас. И последаразказвате!

 






Свързано

Лекар без граници
От броя30.03.2018
Лекар без граници

Да си лекар може и да е призвание, но да си човек, който не спира да „лекува“, борейки за своята кауза, е мисия.

Емилия Колева
Ние питаме. Webit отговарят.
От броя22.03.2018
Ние питаме. Webit отговарят.

Двама от любимите гости на PREMIUM lifestyle, Пламен и Аниелa Русеви, ни разказват какво се случва на най-голямото и влиятелно събитие за технологии, иновации и предприемачество в Европа.

MH Group: M за Мария, H за Христо
Животът08.03.2018
MH Group: M за Мария, H за Христо

Визията за успешно бъдеще в България е индивидуална, но всички заедно рисуваме общата картина.

Антония Стоилова
Златният град близо до небето (ВИДЕО)
От броя08.03.2018
Златният град близо до небето (ВИДЕО)

Маракеш - там, където проблемите от живота ви подминават

Ирена Комитова
Лъжичка за добро настроение
Гурме07.03.2018
Лъжичка за добро настроение

Или как е правилно да се яде черен хайвер.

Haute Soudure
Мода12.03.2018
Haute Soudure

Нежната страна на метала.

Андреа Пунчева
Между покрусата и екстаза
От броя28.02.2018
Между покрусата и екстаза

Шест истории от българския спорт, които ни изпепелиха от емоции

Цветан Баяслиев
Сърдечни вълнения
От броя07.03.2018
Сърдечни вълнения

За какво друго да си говорим през февруари, ако не за сърца... Разговорът с доц. д-р Иво Петров обаче няма много общо с романтиката.

Андреа Пунчева
Агрегатните състояния на времето
От броя03.01.2018
Агрегатните състояния на времето

Как лети то и каква е вината на плодовите мушици в цялата история?

Андреа Пунчева