От броя03.01.2018

Агрегатните състояния на времето

Как лети то и каква е вината на плодовите мушици в цялата история?

Андреа Пунчева
+2 снимкиАгрегатните състояния на времето

Има едно място, където времето съществува паралелно във всичките си агрегатни състояния – летището. Минутите са като течност: за твърдо стъпилите на Земята то се разлива, където намери около безброй ангажименти, и се намества в малките пространства между тях. Колкото по-нависоко в небето се изкачваме, толкова повече капчиците замръзват от студа извън летящия ни херметизиран балон. Часовете, прекарани в полет, все едно не начисляват към земния ни път. Кацнеш ли, вече е късно. Времето отново е течно и наваксва с устрем.

Особено тежко и тромаво се усеща то на безкрайните опашки за проверка по летищата,
където разсеяни флегматични хора, нарамили куфари, деца и несъвършенства, гротескно излагат на показ най-недодяланите аспекти на човешката ни природа.

Същото това време става фино като рибарска корда, опъната до прозрачност, когато тичаме през терминалите в уплах, че така желаното ни, планувано и едвам закупено бъдеще е безвъзвратно изпуснато. Изобщо


летищата си играят със секундите,


както пътниците с 6-часов прозорец на трансфера си играят с часовете: както си искат.

Ако сте го гледали, няма как да не си спомняте „Терминалът“, още известен като филма,
в който Том Ханс говори на български. Кацайки в Ню Йорк, героят се оказва на ничия земя, защото, докато е летял, преврат в държавата му го превръща в човек без паспорт. За него месеците, прекарани на летището, не се отличават особено от времето, което той би прекарал у дома. Едничката му цел е да посети джаз клуб в Голямата ябълка и да вземе автограф от любимия музикант на починалия си баща. За героя на Ханкс е абсолютно без значение дали ще изчака 4 часа или 4 месеца, защото важен е крайният резултат, а не срокът.

Вече гледали този филм, през 2005 г. с баща ми тъкмо сме чекирали големите си куфари на летището в Киев и сме някъде около поставянето на течности в таблите на скенера, когато погледът ми случайно попада върху таблото и аз виждам как оставащият 1 час до излитане се увеличава на 3 часа. Вдигаме рамене, хапваме и се насочваме към бара на летището за по една студена вода… доволни, че поне не бързаме за следващ полет. Уреченият час измамно идва, само за да бъдем зарадвани с още 6 часа повторно закъснение. Отново се насочваме към единствения бар на сградата, но този път за нещо по-силно, защото в 17:59, както гласи слоганът, е време за бира. Окончателната сметка е 9 часа закъснение и 0 потрошени нерви. Понякога,


когато имаш време за губене, имаш време за спечелване.


„Най-накрая го разбрах! Знам защо ги мразя толкова много“, казва моя приятелка, озовала се неотдавна в такова едно агрегатно Чистилище, т.е. някъде между самолети, бързащи пътници и колички с багаж. И продължава. „Току-що разбрах кое ме отвращава в летищата. Не са безкрайните проверки за сигурност, дори не са врещящите деца, а е това, че ме карат да си мечтая времето да минава по-бързо. А това е последното, което ни трябва: по-малко време!“

Разбирам я. Тя е един от малцината, осъзнали най-важния урок, а именно: времето, с което всеки от нас разполага, е абсолютно и ограничено. Може да бъде прехвърляно от един съд в друг; да го опаковаме в колкото големи кутии или колкото малки атоми искаме, но в крайна сметка наличието му е константа, раздробена на по-лесно смилаеми лъжички. То е най-големият лукс и единственият, който


не можем да купим, а само да подарим.

 

Пари се изкарват, дори и здравето може да се върне. Часовникът обаче не отчита форсмажорни обстоятелства, само минути. И макар и те амбиоциозно да порят винаги напред, третото и последно агрегатно състояние на времето ни позволява да изкривим законите на физиката и да го върнем назад – поне в ума си. Спомените. Те го карат да се „изпарява“. Не изчезва, а е като дим, достатъчно осезаем и плътен, за да усетиш дъха му, но протегнеш ли ръка, се отдръпва.

Времето е лукс, но и луксът е време. Неслучайно най-скъпите вещи винаги са ръчно изработени – това отнема не само повече часове труд, но и по-висока експертиза на човека, който го прави, т.е. години усъвършенстване. Произведенията на висшето часовникарско и ювелирно изкуство например заслужават специално внимание, затова пишем толкова често и с такава любов за тях. Парадоксалното е, че ръчно правени часовници, парфюми или отлежало гурме сирене, всички те правени с месеци, понякога се озовават пред безразличния поглед на

 

„убиващи време“ пътници

 

в Duty Free магазина на летището. Фактът, че минават транзит, ги заслепява за това, че не всичко е „бързо“ или „умно“. Луксът е за онези, които могат да оценят стойността на грижливо приглушената светлина и опаковката от дебел целофан, загръщаща времето, вложено във вещта пред нас. В пространствата около нас.
Докато пиша, финалът буквално гледа към мен: грижливо поставен на видно място у дома любим цитат, видян преди години в още по-любим сериал. Когато изписах върху черната дъска у дома тези думи, нямаше как да знам, че си правя услуга в бъдещето, давайки си идея за край на текст... именно за стойността на времето.
Оригиналът е на Граучо Маркс, но е популяризиран за по-младите от сценариста Арон Соркин. Подсказвам, че играта на думи разчита на това, че глаголът „летя“ и думата за муха на английски са омоними, но фразата остава непреводима.

Подарявам ви удоволствието да разгадаете хумористичната мисъл на германския учен. Заедно с него ви подарявам и времето си, което споделяме тук чрез тези редове.


„Time flies like an arrow, fruit flies like a banana.“






Свързано

Изкуство или мода
Мода23.03.2018
Изкуство или мода

Пътешествие във вълшебния свят на Маноло Бланик на изложбата му в Museo Nacional De Artes Decorativas в Мадрид

Гергана Василева
Лекар без граници
От броя30.03.2018
Лекар без граници

Да си лекар може и да е призвание, но да си човек, който не спира да „лекува“, борейки за своята кауза, е мисия.

Емилия Колева
Ние питаме. Webit отговарят.
От броя22.03.2018
Ние питаме. Webit отговарят.

Двама от любимите гости на PREMIUM lifestyle, Пламен и Аниелa Русеви, ни разказват какво се случва на най-голямото и влиятелно събитие за технологии, иновации и предприемачество в Европа.

MH Group: M за Мария, H за Христо
Животът08.03.2018
MH Group: M за Мария, H за Христо

Визията за успешно бъдеще в България е индивидуална, но всички заедно рисуваме общата картина.

Антония Стоилова
Златният град близо до небето (ВИДЕО)
От броя08.03.2018
Златният град близо до небето (ВИДЕО)

Маракеш - там, където проблемите от живота ви подминават

Лъжичка за добро настроение
Гурме07.03.2018
Лъжичка за добро настроение

Или как е правилно да се яде черен хайвер.

Haute Soudure
Мода12.03.2018
Haute Soudure

Нежната страна на метала.

Андреа Пунчева
Между покрусата и екстаза
От броя28.02.2018
Между покрусата и екстаза

Шест истории от българския спорт, които ни изпепелиха от емоции

Цветан Баяслиев
Сърдечни вълнения
От броя07.03.2018
Сърдечни вълнения

За какво друго да си говорим през февруари, ако не за сърца... Разговорът с доц. д-р Иво Петров обаче няма много общо с романтиката.

Андреа Пунчева