Акценти26.10.2017

The Cool People: сем. Богданови, 2/3 анимация и 1/3 музика

Срещата ни е част от поредицата The Cool People, съвместен проект между www.premium.bg и списание PREMIUM Lifestyle. Продължението четете на страниците на The Cool Issue.

Ина Герджикова
+3 снимкиThe Cool People: сем. Богданови, 2/3 анимация и 1/3 музика

Весела и Иван са аниматори, художници, режисьори и продуценти на анимационни филми. Списъкът продължава, но в духа на кратко представяне -  за тях сте чували покрай световно нашумелия им късометражен филм „Баща“, като двигателите на студиото за анимация ФинФилм и платформата Compote Collective. Алеко е техният 10-годишен син, който също е тръгнал по пътеката на изкуството, но неговата страст са барабаните – това, което той учи в Музикалното училище.

Творческото семейство Весела, Иван и Алеко Богданови пред PREMIUM Lifestyle.

 

1. Представете се.

Весела: Аз се казвам Весела Данчева, на 42 години. Основното нещо, с което се занимавам е правене на анимационни филми, или разказване на истории с рисувани картинки.

Иван: Казвам се Иван Богданов, на 44 години, и това, което обичам да правя, е да наблюдавам. 

Алеко: Аз съм Алеко Богданов и съм на 10 години, обичам да рисувам и да свиря.

 

2. Каква е първата ви асоциация с готин?

Весела: Слънчев.

Иван: Освободен.

Алеко: Весел и свободен.

 

3. Какво според вас е cool/готино?

Весела: Да се чувствам вътрешно и в себе си добре. Ако човек се чувства готин и състоянието му е в баланс, то всичко, което привлича в живота си, преминава под този знаменател.

Иван: Редките моменти, в които се усещам освободен от това, което ме гнети. Намирам за готини нещата и хората, които са свободни. Готино е тогава, когато се изненадвам.

Алеко: Ако някой се държи добре и е забавен, той е готин.

 

4. Коя ваша вещ подобрява настроението ви веднага?

Весела: Нямам много такива вещи. Обикновенно хората подобряват настроението ми. Аз обичам да общувам и когато съм с приятел, независимо какво правим, това ме усмихва. Важни са хората, не вещите. 

Иван: Аз се радвам на вещи, но в същото време си давам сметка, че те ме карат да се чувствам по обратно на готино начин. По-скоро ме затварят, не ме изненадват или го правят, но за кратко. Предметите обикновено те вкарват в начин на мислене, в което няма новости. Имам силна връзка с разни вещи, но след време виждам, че ме уморяват повече, отколкото да ми носят удоволствие. 

Алеко: Блокът за рисуване и барабаните по някой път. Сутрин закуската ми оправя настроението, защото се събуждам гладен.

1

5. Какво беше готино, когато бяхте в училище?

Весела: Срещата със сродни души, с приятели – това ме завихря в приключения. Независимо дали ще са училищни или не толкова.

Иван: За мен готиното в училище беше да съм на обратно на училището – да бягам, да не ходя – един вид протест.

Алеко: Предметите, които ми харесват – география, физическо и информационни технологии, свиренето също. Междучасията са ми много обикновени. Някои от съучениците намират телефоните и таблетите за готини, но не всички.

 

6. Какво се промени оттогава?

Весела: Нещата се променят, разбира се, и животът се пълни с други ситуации и отговорности. За мен много от нещата се промениха не толкова от училище досега, а по-скоро откакто сме трима. Мисълта за “себе си” се измества и акцентът на готиното попада другаде.

Иван: В нашата среда много силно впечатление ми прави абитуриентският бал като едно много мощно събитие, което определя цвета на живота. Всички празници след него имат този маниер на отбелязване. Хората достигат абитуриентския бал изпълнени с мечти, след което влизат в платото на живота, лишават се от самоинициативата да направят нещо ново и само се движат към следващото повторение на бала. Притеснява ме, че живея около хора, които са на по 40 и няколко години, а в тях още дреме един абитуриент, който се събужда при всяко събитие, на което има алкохол, музика, парти, танци – всичко е едно повторение.

Алеко: За мен промяната са новите предмети. Чантата ми за училище от 3 клас насам е по-тежка.

 

7. Защо избрахте тази професия?

Алеко: Аз искам да стана музикант. Обичам да свиря, а музиката ми дава щастие. Много ми харесва да участвам в конкурси и да печеля награди. Последно в Перник спечелих сребърен медал със соло изпълнение и първо място за дует, с един мой приятел музикант.

Весела: Аз се занимавам с рисуване още откакто  бях ученичка и след това по естествен начин потърсих продължение – разширих рисуването с правене на филми. Заминах за Холандия да уча илюстрация, а завърших анимация. С Иван тръгнахме заедно в тази сфера извън България и намерихме общ творчески език помежду си. Допълваме се стилово и изразно и всъщност това ни държи професионално заедно. Когато се върнахме в България през 2006 г., създадохме платформата Compote Collective, която събира различни творци, насочени в анимация. При създаването на рисувани филми, работата е много трудоемка и екипността е изключително важна. Търсим да работим в екип с творци, които имат силна индивидуалност.  

Иван: Забелязвам в себе си, че правейки едно нещо, настъпва един период на умора. Този момент хората, естествено, се опитваме да го избегнем, да не го приемем. Но в последно време осъзнавам, че точно тази цикличност и появяването на умората са изключително важни за твоето развитие. Трябва да се оставиш да си починеш. Иначе започва едно пънене, което съвсем те затлачва. За нас думата умора всъщност има негативно значение – не е готино да си уморен. Хората избягваме такива неща, които не са готини, но те в естествения цикъл и протичане на нещата и са много важни. 

Весела: Всъщност човек като си даде сметка кога са му се случвали най-готините неща, те не са планувани, това не са неща, за които имаш строго определен план. Обикновено те чакат и те изненадват иззад ъгъла. 

2

8. Коя е хубавата част от един ваш работен ден?

Весела: Ние не разграничаваме много живеенето от работата, те вървят в един общ поток, живеем плътно заедно и работим вкъщи. Може би сутрините са приятни, когато имам ясна представа как ще ми протече денят и успея да си подредя главата в ясна посока. Също и привечер, когато приключа. Всичко е кротко и завършено и тогава мога да рефлектирам на случилото се през деня. Хубава е и работата в тишина, през нощта – без телефони и имейли, когато можеш да пуснеш идеите си на воля и да усетиш как взаимодействат с теб.  При нас това, което се възприема като работа, са моментите, в които всеки остава сам със себе си и започва да води този творчески монолог. Имаш място и тишина да извадиш всичките си виждания и идеи и да започнеш да ги наблюдаваш.

Иван: Много ме радва, когато се събудя 3-4ч. през нощта, за да правя нещо, след едно такова кратко спане някак си произлизат някакви неща от мен. Дори по някога, ако не ми върви работният процес, отивам и си лягам. А когато се събудя, знам вече какво трябва да се направи - явява се решение. С краен срок на филм е много по-различно и интензивно, тогава работиш по много часове, без да спираш.

Алеко: Любимата ми част от деня е, когато вече съм си написал домашните и мога да си играя преди училище.

 

9. За какво трябва хладнокръвие във вашето ежедневие?

Весела: Не зная дали го владея толкова добре това хладнокръвие. Моментите за нашата работа, в които трябва да си хладнокръвен, изискват да си упорит, дълго да вярваш в онова, с което се занимаваш. Завършването на анимационен филм, от хрумването до неговото крайно реализиране, в най-добрия случай отнема от 2 до 3 години… и говорим за късометражни филми.

Иван: Нямам хладнокръвие, абсолютно съм топлокръвен към всичко. Хладнокръвие даже не мога да се сетя да съм проявявал. Нещата ме подпалват по-скоро. Бързо изгарям и бързо се подпалвам пак. Toohot to catch, too cold to hold – както се казва в една песен. Свързвам това качество с хладно отношение към нещата, което пък е равно на депресия. 

Алеко: Аз не знам какво значи хладнокръвен. Преди имах сценична треска преди да се кача да свиря, но вече не.

 

10. Какво според вас е обратното на готино?

Весела: Когато не си в синхрон със себе си, когато реагираш по начин, който не подкрепяш дълбоко в себе си. Тогава нещата се получават повърхностно, и удоволетворението е краткотрайно. Обикновенна човешка реакция е да намираш проблем в това, което те заобикаля, а решението е винаги в нас самите.

Иван: Първата обратност, за която се сещам, е когато се опитваш да си много готин – това е супер не-готино. Когато се напъваш, прикривайки се с някаква дреха, маска на готиност, но отвътре се чувстваш беззащитен и несигурен в себе си. За мен човек, който е несигурен и открит с несигурността си, е готин, защото това е честно и е достойно.

Алеко: Когато си много ошмулен и затворен, когато не искаш да общуваш – това не е готино.

 

11. Коя мода по-добре да не се връща?

Весела: Ние се прилепяме към модите, които са анти на някакъв мейнстрийм. Но като се замислим защо тези моди се случват - те също са настъпили поради някакво предишно запушване. Така нещата в историята си вървят навързани. Не бих искала да се връщат онези соц кордели, големите панделки.

Иван: Много моди не трябва да се връщат. Но аз имам сантимент, защото едно време бях пънкар и сега се замислям специално за пънка. Той е изкрещяване за свобода, което в същото време се затваря в собствена несвобода – да си с гребен, да си с разкъсан панталон и да крещиш с широко отворена уста. Това е тясна представа за това да си свободен, защото пънкарското движение всъщност се е капсулирало в желанието си да постигне някакво освобождаване. Според мен истинските пънкари не се срещат често. Всяка една мода е израз на желание за живот. Модите се въртят, превъртат се, въпросът е когато се очертава една такава голяма и масова мода, аз да създам собствена илюзия, че съм извън нея.

Алеко: Не трябва да се връща модата да си винаги модерен.

3

12. Кое е най-интересното нещо, което сте научили в живота досега?

Алеко: Че всъщност Еверест не е най-високата планина. Мауна Кеа в Хавай е по-висок, ако броим височината под морското равнище, океанската основа.

Весела: Че всичко, което знаеш и в което си сигурен, в някакъв следващ момент не е точно така. Метафорично казано, цялото звездно небе, което гледаме с възхита - най-вероятно, в момента на нашето наблюдение, не е съвсем същото.

Иван: Това, което намирам за много интересно, е, че светът е живо място, което се променя. Ние като човеци се опитваме да разберем космоса, но, за съжаление, често оставаме затворени в нашия тесен човешки свят.






Свързано

The Cool People: Nasimo, графити артист
Акценти25.09.2017
The Cool People: Nasimo, графити артист

Срещата ни е част от поредицата The Cool People, съвместен проект между www.premium.bg и списание PREMIUM Lifestyle. Продължението четете на страниците на The Cool Issue.

Емилия Колева
The Cool People: Д-р Владислав Златинов, ветеринарен лекар
Акценти20.09.2017
The Cool People: Д-р Владислав Златинов, ветеринарен лекар
Андреа Пунчева
The Cool People: Ива Русинова, дрифт пилот
Акценти14.09.2017
The Cool People: Ива Русинова, дрифт пилот

Срещата ни е част от поредицата The Cool People, съвместен проект между www.premium.bg и списание PREMIUM Lifestyle. Продължението четете на страниците на The Cool Issue.

Ина Герджикова
The Cool People: Вихрен Георгиев, People of Sofia
Акценти07.09.2017
The Cool People: Вихрен Георгиев, People of Sofia

Срещата ни е част от поредицата The Cool People, съвместен проект между www.premium.bg и списание PREMIUM Lifestyle. Продължението четете на страниците на The Cool Issue.

Андреа Пунчева
Re: Ад(министрация) *
Акценти20.02.2017
Re: Ад(министрация) *

Коментарът от Facebook профила на PR експерта Любомир Аламанов разсмя екипа на PREMIUM Lifestyle. Публикуваме го с разрешението на автора.

Малдивите са създадени от Господ
Акценти03.02.2017
Малдивите са създадени от Господ
Магдалена Гигова
Love for Humans
Акценти31.01.2017
Love for Humans
Неуверената дива
Акценти27.11.2016
Неуверената дива
Георги Тошев
9 от най-лъскавите ТВ сериали на всички времена
Акценти25.05.2016
9 от най-лъскавите ТВ сериали на всички времена